Ние с всички сили се стремим да изпълним макар и някакво практическо действие на отдаване и да видим обкръжението си като отдаващо и съвършено, искаме да се принизим пред него и да възприемаме другарите си като най-великите хора на поколението, за да получим чрез тях възможност да стигнем до Твореца.

Но колкото по-силно се стараем да направим това, толкова повече разкриваме, гледайки това обкръжение, че го искаме само егоистично, за да спечелим от тях и да използваме всички заради себе си.

Тези възможности се разкриват пред човека постоянно. Той разбира и моментално разпознава, колко му се иска да използва обществото за своите интереси.

Това са най-хубавите мигове – разкриването на истината. И ако човек е готов да ги изтърпи и да върви напред без да се рови в тях, а да продължи пътя си по посока на отдаване на обкръжението, все повече ще разкрива своето желание.

Ще види, че при всичките си опити, независимо от старанието да действа заради отдаване, да отдава на обръжението и чрез тях да разкрие Твореца, да отдава на Него – всеки път в отговор се разкриват мислите на „разбития му егоизъм” и противоположните намерения, т.е. налице са всички симптоми на разбитото сърце.

Само в степента, в която човек се стреми към отдаване, към „святост”, му се разкриват проявленията на нечиста сила, която властва над него. И няма какво да се прави, това разкриване ни трябва. Ако егоизмът се разкрие толкова силно на човек, че той го възненавиди и не иска да остане в него – именно това ще бъде молитва.

После нищо не трябва да иска – това ще бъде вече изкуствена молба. Молитвата е усещане в сърцето. Ако човек чувства колко силно страда от егоистичните си наклонности, които му пречат да използва средствата, които трябва да го доведат към отдаване на Твореца – това вече е достатъчно. С това, той вече става близък на Твореца.

Получава се обратното! Той е по-близо до Твореца именно тогава, когато разкрива, че сърцето му е разбито и противоположно на Твореца.

От това трябва да се разбере, че нашата работа е противоположна на работата на религиозния човек, който се чувства съвършен, вдъхновен и възвишен.

В кабала всичко е наопаки – пътят към Твореца минава през разбитото сърце, когато установяваме, колко сме противоположни на Него. И именно от тази бездна на падението, призовавайки Твореца, ние разкриваме, че в нас има точка на контакт, на съприкосновение с Него.

Затова и радостта, и отчаянието идват едновременно, поддържайки се едно друго и съединявайки се заедно – и тогава Творецът се разкрива, като резултат от обединяването на тези две противоположности в едно.

От урока на тема „Какво е молитва”, 09.03.2011

[37557]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →