Обикновено е прието различни народи да почитат празници в чест на исторически събития, случили се в този свят. Но след като народът на Израел се отделил от другите народи заради изпълнението на специална мисия, да осъществи върху себе си поправянето на човешката природа, а след това да доведат цялото човечество към това, поради това неговите празници имат особено значение.

Свитъкът (Мегилат) на Естер, който е посветен на Пурим и който разказва за Мордехай, цар Ахашверош и царица Естер, които са спасили евреите от гибел, когато злият Аман планирал да ги убие, всъщност описва как се постига целта. Затова е написано, че в бъдеще всички празници ще бъдат отменени, с изключение на празника Пурим, защото на този празник, на това стъпало, сияе най-голямата светлина, която включва всички предшестващи стъпала.

Всички празници на народа на Израел символизират особени състояния на стълбата на духовните стъпала, които изкачваме от този свят към света на Безкрайността, постигайки все по-голямо подобие с Твореца в отдаване, любов и съединение между нас. Затова всяко по-висше стъпало включва всички по-нисши стъпала като негови съставящи части. Пурим, най-висшето стъпало, очевидно включва всички предишни, по-малки стъпала, които са отменени пред него и влизат в него. В края не остава нито един празник освен празника Пурим.

Как достигаме до този празник? Всичката ни работа е основана на издигане на молитва (МАН) за съединение и любов между нас, които се опитваме да постигнем. Цялата ни работа е посветена на поправяне на разделението. Първо, трябва да се обединим на нивото „отдаване заради отдаване”, което означава свойството Мордехай.

Когато достигнем до „царските врати” (както в историята разказва за Мордехай, който седнал пред царските врати), там срещаме своя Аман, огромното и ужасно егоистично желание, което се разкрива в нас. Тогава трябва да го поправим и да получим светлината в неговите келим с намерението на Мордехай, „заради отдаване”. Така получаваме светлината на Мордехай в келим на Аман и постигаме края на поправянето (Гмар Тикун).

Ние трябва да вземем силата, „духовния съсъд” от своята природа, своето егоистично желание, и към него да прибавим желание с намерение „заради отдаване”, за да може то да властва над нас, „да оседлаем желанието” като Мордехай, който язди на върха на коня.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38586]

Filed under: Егоизъм, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Празници | Add Comment →