Цялата ни работа е в разкриване на вътрешната възможност да възприемем истинската реалност, в която съществуваме. Реалността е постоянна и вечна и единственото нещо, което не ни достига, са сетивата да я разпознаем, усетим, да си я представим и разкрием.

Но за да направи това, човек трябва да притежава точното желание, духовните съсъди (келим), които той самият е подготвил в себе си. А подготовката се случва в два етапа: молбата за поправяне на желанието, молитвата (МАН) идва първа, последвана от получаването на светлината свише (МАД), висшата сила, която идва и ни поправя.

Трябва да усетим вътрешно и молитвата (МАН), и отговора на нея (МАД) във всички техни действия, защото точно те изграждат органите на възприятие вътре в нас, които ще ни позволят да разкрием висшата светлина, Твореца. Затова е написано: „Невъзможно е да постигнем нещо без силата на молитвата”. Това е защото ние трябва съзнателно да преминем през този процес, водени от нашето собствено желание.

Но въпросът е откъде получаваме точното желание за разкриване на висшата светлина, Твореца, противоположното на нас свойство, за което ние въобще не сме подготвени? Как молим и искаме нещо такова?

Ние вече сякаш искаме духовно развитие и търсим начин да напредваме, но в повечето случаи намираме себе си в пълна тъмнина и мъгла, като че ли сме се събудили рано сутринта и не сме могли да разберем какво ни се случва: откъде идваме, каква е нашата цел и какво трябва да мислим и искаме? Аз отварям книгата или слушам урока, а нищо не отговаря отвътре. Как ще се подготвя и ще се насоча в правилната посока, за чия сметка? В крайна сметка, молитвата трябва да бъде изстрадана, трябва да бъде моето истинско желание, което идва от дълбините на сърцето ми.

И тук трябва да разберем, че цялата наша работа се състои в подготвяне на условията за бърза поява на решимот (информационните гени). Затова човек трябва да се опита да създаде подходящи условия за себе си: да организира ученето, да участва в разпространението, да има връзка с групата, да получи влиянието на обкръжението. Това е така, защото само силното влияние на обкръжението ще помогне за ускоряване на появата на решимот от скриването, от разбиването.

Когато се присъединим към обкръжение като това, ние привличаме чрез него общата светлина и то започва да ни въздейства, както почвата влияе на семето. Когато семето усети влиянието на почвата, то започва да се пробужда към живот.

Нашето зърно е вече посято в почвата и всички необходими решимот, цялата тяхна верига, са заложени в нас. Нашата задача е само да пробудим тази почва около нас, така че да започне да ни влияе. Единственото нещо, което се очаква от нас, е да действаме правилно и интензивно, възползвайки се от всички възможности.

Излиза, че моята молитва не е насочена направо към Твореца, сякаш няма никой на когото да се помоля, тъй като не знам кой е Той. Молитвата започва с правилно поставяне на себе си под въздействие на дадените условия. Веднъж попаднал в това обкръжение, аз заедно с всичко останали и моят стремеж за духовно развитие (моето решимо) се обръщаме към силата, която въздейства чрез „почвата” на „зърното”, т.е. чрез обкръжението на моето решимо.

Това е силата, която искам да пробудя, и моята правилна молитва е насочена към нея. И запомнете, че висшата светлина, обкръжението и Творецът са в неизменно състояние и в покой. Човек задейства всички тези средства и използва своето желание да пусне цялата тази система, за да започне тя да работи с него. Иначе тя ще остане в замразено състояние на очакване.

От урока на тема „Какво е това молитва”, 09.03.2011

[37561]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение | Add Comment →