На творението са му необходими две страни, две свойства, без които не може да направи разлика между себе си и Твореца. То усеща само онова, което се намира в него – и затова няма Творец извън творението.

Само първото действие – създаването на „съществуващо от нищото”, е било един вид външно, изхождащо от вечната, съвършена същност. Кабалистите разкриват това по следния начин: свойството отдаване създало черната точка на творението – нещо извън себе си.

Всички останали действия се извършват вече в творението – в същата тази точка. В нея започва да се разпространява светлината, започва да се проявява свойството отдаване, и спрямо него, тя познава себе си, разбира разликата между получаване и отдаване.

Постигайки своята природа, творението изпитва много силен порив за поправяне, за постигане на максимално равенство, за подобие с изначалното свойство отдаване.

Част от този процес се осъществява принудително. Двете противоположни свойства, въздействащи си едно на друго, предизвикват слизането на световете, докато техните взаимоотношения не породят нещо особено – средното свойство, което е неутрално и не се отнася нито към получаването, нито към отдаването – нито към свойството на Твореца, нито към свойството на творението.

Вътре в творението, между лошото и светостта, възниква клипáт нóга – неутралната част. Тази нова реалност дава независимост на творението, способност да изразява себе си. Нещо повече – сега творението не само е способно, но и длъжно да реши какво представлява само по себе си, към какво отнася себе си.

Това изисква особена работа. Защото творението трябва да приема наравно двете противоположни сили. Но как тогава да реши кое е добро и кое лошо?

Тази дилема оказва влияние и върху нас – проявява се като светлина и тъмнина, като помътняване на чувствата, като вяра над знанието, като нещо възникващо и изплъзващо се. Това средно свойство намира израз в нашите мисли и желания, докато накрая не придобием независима позиция, за да разкрием в нея своята самостоятелност според собственото си решение.

Това не е никак лесно – природата ни подготвя, за да станем самостоятелни извън нея, извън творението. Тогава и Творецът, и творението, и цялото мироздание ще наблюдаваме отвън. Ето за какво ни подготвят двете противоположни сили.

Използвайки като основа средното свойство, ние включваме в себе си и светостта, намираща се над него, и лошото, намиращо се под него – за да изградим пълноценен духовен парцуф. В него Творецът и творението се сливат в едно – благодарение на това, че правилно използваме тези две сили и поемаме в себе си цялото мироздание.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39231]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →