Баал а-Сулам, статията „Мир в света”: „Обществото и личността – това е едно и също. За личността не е лошо, че е подчинена на обществото, тъй като свободата на обществото и свободата на личността са едно и също нещо. Те си поделят благото и по същия начин си поделят свободата”.

Това се разкрива постепенно – от отрицанието, от негатива. Разкрива се в тъмнината като не принуждава към поправяне, т.е. под формата на страдания, за да ни позволи чрез собствен избор да разберем и осъзнаем, да се съгласим с онова, което трябва да направим и да премем законите на природата.

Не трябва да ги приемаме инстинктивно и от безизходица, както е на неживото, растително и животинско ниво, а като се съгласим с тях, по желание. Трябва да поискаме това до такава степен, че дори ако страданията не ни принуждават, да се стремим към него.

Ето защо ни се разкриват страданията. Те ни отвеждат до празно място, където започваме да търсим и по този начин, в тази празнота изграждаме Божествената система. Оказвайки се във вакуум, намирам нишките и взаимната връзка – тухлите на бъдещата постройка и започвам да ги поставям по местата им.

Изграждам сграда и в процеса на строителството чувствам до себе си Природата като вече съществуваща. Но сякаш сам формирам нейната система – проявявам я в отдаването, в тъмнината.

По този начин създавам, придобивам цялата система на мирозданието. И тогава, до последния детайл, разбирам цялата действителност, разбирам и усещам Силата, която я е сътворила и се приобщавам към Твореца – до пълното съвършенство.

Но процесът на изграждане усещам като страдание. Оказват ми натиск, за да започна да мисля: с какво да запълня празнотата, каква трябва да бъде структурата на системата. Необходимо е да търся формата на всяка връзка. Кабалистите пишат за намерението заради отдаване. На уроците говорим умни неща за правилния подход към живота, но не знаем как да осъществим всичко това. Можем да научим наизуст всички текстове – това няма да помогне.

Само привличайки светлината, връщаща към Източника, ставам малко по-мъдър в своите поправени свойства и разбирам как трябва да изградя системата. Именно аз съм нейният материал и затова започвам да се отнасям правилно към другите – точно в това се състои моето строителство. По този начин се поправям и със себе си изграждам системата.

Затова и сега, и в бъдеще, ще получаваме само отрицателни импулси – само страдания. Не трябва да ни дават нищо друго, освен страдания – в противен случай ще ни лишат от възможността сами да сглобим системата.

Така че, разпространявайки науката кабала и обяснявайки на света тези неща, ние ще можем да намалим степента на страданията и да съкратим времето, което се изисква, за да изпреварим въздействието им върху нас. И въпреки това, колкото и човек да слуша, колкото и знания да натрупа, това никога няма да го лиши от възможността за лично участие в изграждането на системата.

Трябва сами да съберем заедно всички части на света на Безкрайността. Не можеш просто да крещиш: „Дайте ми съвършенство!” Трябва да знаеш точно какво е необходимо за тази цел, какво точно искаш, съобразно своето стъпало. На различните етапи по пътя, крещиш по различен начин – крещиш да ти дадат сили.

От урока на тема „Глобализацията – живот в интегрален (единен) свят”, 15.03.2011

[38114]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →