В крайното състояние ние трябва да се върнем там, където сме били в самото начало, където сме били обединени като един човек с едно сърце. Творецът е създал само едно творение, едно желание.

Когато това желание се разделя на части, разделението се извършва само по отношение на нас: така го чувстваме. Но връщайки се обратно към състоянието на обединение, ние се чувстваме, като че ли сме били в сън. Възприемаме това разделение и целия свят, цялата реалност, с изключение на света на Безкрайността, като сън.

Низхождайки от света на Безкрайността в този свят, въпреки петте свята или скривания („свят” или „Олам” идва от думата „скриване” или „Алам”), ние постепенно губим чувството за реалност подобно на човек, който постепенно се унася в сън, докато заспи напълно. И сега постепенно ние трябва да се събудим от този сън.

Въпреки това, единственото, съвършено състояние съществува дори сега и ние живеем в него. Само трябва да изясним, че разделението ни е само сън, и да го отърсим от себе си. Само ни се струва, че възнамерявайки  да донесем радост и вдъхновение на всеки един, ни е грижа за останалите. В действителност, това е възможност да работим със себе си. Но е доста трудно да се събудим и освен това, в този случай ще бъда движен от дребна егоистична цел от този свят и нищо повече.

Ето защо в основата си, отдаването на другарите, повдигането на настроението им ме връща към същото това състояние на обединение. Загрижен съм за своята собствена душа, стремейки се към обединение с останалите части, с всички други души. Това точно е мисията на всеки човек, чрез изпълнението на която той реализира своята душа.

От урок на тема “Подготовка за Конгреса в Ню Джърси”, 22.03.2011

[38796]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →