Въпрос: Ако желанието за получаване е материал на творението, тогава какво означава отдаване заради отдаването? Къде е работата с желанието?

Отговор: Работата е в това, че самото желание за получаване работи за отдаване. То поддържа ближния, помага на ближния, произвежда различни действия по отношение на него.

А въобще, за да разберем отдаването заради отдаване, трябва първо да разберем какво е това получаване заради отдаване. То означава, че аз работя със своите желания за получаване, за да може чрез тях да развивам ближния и да му отдавам, подобно на Бина, работеща в своя АХАП.

В моите желания за получаване аз включвам желанията за получаване на ближния и го напълвам с всичко, което той иска – а той иска безкрайността. Тогава с моя помощ неговите желания нарастват до безкрайна величина, а светлините идващи към него чрез мен, строят до безкраен размер НаРаНХаЙ.

Всъщност аз така работя, получавайки за да отдавам: грижа се да дам на ближния всичко, което не му достига, като използвам своите възможности и изобщо не се замислям за собствената си изгода.

Но за това ми е нужна Висша сила, каквато нямам в своята природа. Вродената природа ми позволява да осъществя само такива действия, които влекат зад себе си лична изгода – а тук става дума за абсолютно безкористни действия, които не носят никакъв доход на моите получаващи желания.

И така, аз приемам потребността на ближния в моите желания и чрез тях напълвам ближния. Най-общо става дума за желания, които се отнасят до взаимовръзката между нас, доколкото духовната работа се води на ниво на обединение на душите, където напълваме себе си с висшата светлина.

Tака че тук има още една възможност: да не задействам желанията си за получаване, а само да предавам цялото благо от себе си към ближния, да участвам в неговото напълване, а не напълване на собствените си желания. Това е чисто отдаване. Като правило, такива действия предхождат взаимното отдаване. Те поправят нашето обединение. Благодарение на тях ние анулираме егоизма си, за да се издигнем над него, към единството.

А самото единство се активизира вече чрез непосредственото използване на нашите получаващи желания.

По такъв начин отдаването заради отдаването е междинно, малко, слабо, „бледо” състояние. Но друг изход няма, трябва да преминем през него, доколкото чрез това ние очистваме в себе си желанията и се приповдигаме над всички свои егоистични свойства. Без това е невъзможно да пристъпим към работа с тях. Преди всичко, трябва да ги „почистим” – да ги напълним със светлина хасадим.

От урока на тема ” Принципи на единното възпитание”, 23.03.2011

[38899]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →