Книгата „Зоар”. Глава „Итро”, п. 190: Това е разгневен мъж, но не бързо. Той задържа своята почивка, претендира, че е мъдър, когато не е, и винаги изправя своята глава да гледа. Навън той е свадлив, но в своя дом не е. Той не съблюдава Тора, за да я спазва. За него думите на хората са бреме и той отговаря енергично на тях.

„Зоар” разказва за човека в нас, който непрекъснато се разкрива. Вътре в нашето общо желание за наслаждение съществуват 125 пласта и всеки от тях съдържа свои вътрешни пластове или състояния. Всеки път, вътре в новото желание, нов пласт от свойства се разкрива – нов образ на човека в мен, образа на моето подобие с Твореца, образа на Твореца вътре в мен, образа на моето подобие и противоположност на Твореца.

Цялата комбинация от вътрешни и външни свойства, които се намират в Рош (главата), Тох (тялото), Соф (краищата на парцуфа на душата), келим (желанията), които могат да бъдат използвани, и желанията, които засега не могат да бъдат използвани, тъй като над тях няма екран, а така също и желанията, които не могат да бъдат използвани до пълното поправяне, наречени „лев а-евен” (каменно сърце) – цялата съвкупност от тези желания се нарича човекът в нас.

Всеки път, във всеки един момент от моя път, предвижвайки се към състояние на съвършен човек, аз разкривам образа на човека в мен. Как мога да разпозная какъв човек се разкрива сега в мен и кой съм в дадения момент съгласно вътрешните и външните признаци, които разкривам в себе си?

Благодарение на всички характерни особености, които разкривам в сфирот Рош, Тох и Соф на парцуфа на моята душа, аз мога да кажа кой образ сега присъства в мен. Аз сякаш чета за себе си в личната си карта, която съдържа подробно описания на моите особености.

От тук аз разкривам кой съм аз и какво съм. Аз се запознавам със себе си, т.е. със своите свойства, кои от тях работят заради отдаване, кои работят против него, кои все още са егоистични, доколко съм ги съкратил, доколко пребивават в клипа и до каква степен са предмет на поправяния.

Всичко това е образът на човека и освен него няма нищо друго. Този образ съдържа всичко.

Затова, докато четем тази глава в „Зоар”, ние трябва непрекъснато да мислим за своите духовни състояния, да бъдат пред мен като сменящи се кадри на филм, непрекъснато разкриващи нов образ на човека в мен, докато всички тези образи се съберат заедно и аз постигна единно състояние. Но всички предходни образи също се съхраняват. Тогава, на основата на всички прегрешения и престъпления, аз постигам истината, съвършения образ – Човекът, който е подобен на Твореца.

От урока по книгата „Зоар”, 16.03.2011

[38219]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →