Баал а-Сулам, „Същност и цел на религията”: Колкото по-сладък е плодът на края, толкова по-горчив и грозен е в по-ранните етапи на развитието си.

Никой не e толкова мъдър колкото преживелият човек. В началния етап той вече вижда крайното съвършенство. А как да сме мъдри, ако не виждаме края?

Трябва да учим от примерите на кабалистите и да намираме доказателства за тях с всяка следваща стъпка, която правим. Трябва да намалим всички състояния, през които преминаваме, до едно, като ги постигнем с малкия си духовен опит.

Всичко се случва постепенно, чрез изкачвания и спускания: малко горчиво, малко сладко. Ние трябва да преодоляваме проблемите всеки път, за да напредваме все повече и повече. Целият ни напредък се основава на преодоляването на горчивите състояния на плода, докато започнем да разпознаваме сладостта.

Да се развиваме не означава да усилваме нашето първоначално състояние, защото тогава то ще става все по-горчиво. По-скоро трябва да обърнем горчивото в сладко, да създадем обратното, като придобием качеството отдаване над качеството получаване, така че то да започне да расте. Тогава подслаждаме първоначалното състояние, етапите на съзряване на плода, духовния съсъд.

Във всяко състояние ние трябва да се фокусираме не на количеството на растеж, а на качественото подобрение. Обръщаме всичко горчиво в сладко чрез силата на разбирането, че горчивината ни е дадена, за да я преодолеем. Ние работим над нея и тогава в нас се появява по-голяма сладост, от нарастващата горчивина, докато плодът (съсъдът) узрее.

От урок на тема “Глобално образование”, 24.03.2011

[39007]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →