Конгресът в Мецукей Даргот, урок 2

Обществото е най-важната основа за духовния напредък. И както хората, които по време на втория Храм са бягали от Йерусалим, виждайки как се руши духовността и укривайки се в околностите на Мъртво море, са искали да организират неголямо общество, за да задържат помежду си особената духовна връзка, висшата сила – така и ние сега искаме да основем такова общество.

И дори то, засега да не е много голямо – „общо” няколко хиляди души, което не е много в сравнение с цялото човечество, което сега трябва цялото да се пробуди и да се съедини. Но трябва да се вярва на кабалистите, че винаги ни са предоставени достатъчно сили и като количества, и като качество – и ако ги съберем заедно, според своите възможности и наличните условия, тогава ще ни се отдаде да разкрием висшата сила.

Ако се съединим, то същата тази сила ще се възпламени между нас и висшата светлина ще се разлее по цялата наша система. Тази светлина ще ни изпълни и ще се окажем в духовния свят.

Най-главното, което се изисква от нас е да организираме общество, т.е. място, където може да се разкрие светлината. Правилното общество се нарича „Шхина” – мястото, където се възцарява (шохен) светлината. Има определени закони за съществуването на такова общество. Творецът е даващ, Шохен, а ние сме неговата Шхина и е небходимо да подготвим желанието си за Неговото разкриване.

Един човек не може да служи за място за разкриване на висшата светлина, необходими са като минимум двама. Но и двама не са достатъчни, защото между тях веднага започват различни егоистични сметки. Затова, колкото е по-голямо обществото, толкова по-лесно е за човека.

От една страна, ако обществото бъде толкова силно, на човек ще му е по-лесно – няма да му се наложи да влага в него твърде много. А от друга страна, той ще може да се вдъхнови от останалите, които подготвят помежду си място за него, където ще може да влезе. Ще трябва само да отмени себе си пред обществото – и това вече ще бъде достатъчно.

Той ще расте като бебе в ръцете на майка си или като зародиш в майчината утроба. Това общество ще стане за него убежище, „ноев ковчег”, майчино лоно, откъдето ще получи всички сили, за да започне духовен живот. Така ще напредва.

И въпреки, че нашата група е твърде малка, в сравнение с народа на Израел или с целия свят, но нашите възможности са огромни! Ние можем да отгледаме в себе си цялото човечество!

Всеки от нас е способен да получи висшата светлина, само при условие, че сам стане част от това майчино лоно (рехем/матка – произлиза от думата рахамим/милосърдие, отдаване). В противен случай, ще остане „затворен” за светлината и ще усеща само този свят.

Ако не продължа светлината след себе си и не я предавам на другите, то поставям заслон на своя път и не позволявам на светлината да преминава през мен. Тогава ще усещам само нейната миниатюрна искра, рисуваща ми този свят.

От 2-рия урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[36908]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →