Ноев ковчег за човечеството

От науката кабала е известно, че в резултат на цялото наше развитите в този свят – в рамките на вярванията и религиите, в областта на технологиите, на обществения и социален живот, в сферата на държавното управление и международните отношения – ние трябва да стигнем до пълно разочарование от това развитие, да спрем и да признаем: „Не знаем какво да правим по-нататък”.

Стремим се да постигнем нещо, да изпълним нашите желания – и нищо не сме постигнали. Тази безкрайна надпревара не ни е довела до нищо.

Разбира се, когато човек си прави такава равносметка, тя не го радва. Но именно това тревожно състояние го кара да спре и да се замисли – какво да прави по-нататък.

Тогава, от безнадеждност и безсилие започва да разкрива, че има друг начин за развитие. Но той не може да се разкрие, докато човек не стигне до пълно разочарование от настоящето и безнадежност за бъдещето в целия този живот, който ни е даден сякаш случайно, на това Земно кълбо, където живеем като животни, без да разбираме, за какво и защо. И наистина, ако някой ни погледне отстрани, от която и да е точка на Вселената – целият ни живот на тази планета изглежда много странен, защото систематично се унищожаваме. Защо?!

Задавайки си въпроса: „За какво ми е целия този живот?!”, човек започва да разбира, че се нуждае от водач, който да го води и насочва по пътя. И тук стига до истинските книги, чиито автори вече са постигнали нов начин на живот – не върху тънкия и крехък слой на земната кора, който покрива планетата, на която съществуваме в пълна зависимост от нея за всичко, а живот в съвсем различно измерение. Защото освен Земното кълбо, нашата Вселена и другите галактики, може да се отиде в друго, по-висше измерение.

Разбира се, за това трябва водач, който да ни насочва по пътя. Но цялото човечество сякаш се намира в Ноев ковчег, който сега трябва да се откъсне от този свят и да проникне в следващото измерение.

Този водач е особена сила свише, която „Зоар” нарича „водач на магаретата”. „Магарета”/„хаморим” сме ние – от думата „хомер”/материал, желание за наслаждение, което трябва да се развива, т.е. да бъде водено напред, показвайки му как да постигне другата форма на съществуване.

Затова, „Водачът на магаретата” е особена статия в книгата „Зоар”. Четейки я, трябва да се стараем да се свържем с тази сила – с нашия водач, който ще ни води напред при условие, че успеем да се хванем за него, пожелаем да вървим с него.

„Зоар” алегорично разказва за тази сила – водачът на магаретата като за човек, който върви пред хората, чиито магарета води, като ги боде с остра пръчка, за да вървят напред. Защото магарето разбира само едно: боли го – то върви напред, не го боли – спира. Така се държи нашият материал.

Трябва ни тази външна сила, която да ни „боде” – и тогава ще трябва да вървим напред, а в противен случай ще си останем на едно и също място. Създадени сме от желание за наслаждение и затова не сме в състояние да „бодем” сами себе си или да призовем тази сила отвън. Нима мога, по своя воля да си навлека страдания?..

Затова, както разказва „Зоар”, тази външа сила се изпраща на хора, вече способни да се издигнат във висшето измерение и освен живота в този свят, който усещат в тялото си, в своето „магаре”, да придобият допълнителен живот – в духовното измерение.

Това е напълно възможно, трябва само да се вслушваме във водача на магаретата, когото изпращат свише на всеки човек. Този водач се пробужда в нас и ни движи. Трябва само да бъдем чувствителни към действията му над нас.

Хайде да го намерим в себе си и да пожелаем да се издигнем!

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38415]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed