Конгрес в Мецукей Даргот, урок 3

Когато доведох новите ученици при Рабаш, той ми каза че трябва да ги събера и поговоря с тях. “За какво?“ – попитах го аз.

Тогава той взе вътрешната хартийка от кутията ми с цигари и направо там – в парка на пейката ми написа статията, започваща с думите: “Ние сме се събрали тук, за да положим основа на групата, така че да се издигаме по стъпалата на човека, а не оставайки на животинското ниво“.

Точно с това започна той – с възпитанието. Всичките му първи статии говорят само за това – как да се организира обкръжение, така че то да възпитава всекиго.

Това е що се касае до нас – възрастните. А за децата тази система предоставя огромно, най-добро поле за действие. Защо? Който обучава дете, все едно пише на чист лист. Виждаме как децата се учат, попиват, формират се посредством това, макар и намирайки се във външните рамки с такъв подход към възпитание, което не можеш да наречеш и методика. Всички ние сме запознати с това като родители или като участници и очевидци на този общ процес.

От друга срана виждаме, че дори и малкото, което се стараем да предадем на децата на първия етап, носи плодотворен ефект и дава добри резултати. Но всъщност в действителност това не е наш успех и не е наша мъдрост – тук просто действа светлината.

Разбира се аз не искам да омаловажа усилията на Гилад Шадмон, директор на отдела за възпитание, и цялата му команда. И все пак в крайна сметка в тази област от нас се изискват старания, сравнително по-леки отколкото си мислим.

Искаме ли да се възползваме от възпитанието? Как да се грижим за децата? Как да се грижим за възрастните? Как въобще да осъществим всичко това?

Не трябва да мислим за реализацията, защото изпълнител се явява Творецът. Тази втора половина трябва да оставим на Него. А ние трябва да мислим как да осъществим това, което е възложено на нас, как да обезпечим своята част от работата. Ние осъществяваме само половината работата: организираме процеса, обезпечаваме всичко необходимо, така че да предоставим силата на групата, силата за единство и възможността за влияние.

Държейки такъв курс ние оставяме на светлината място за действие – и това става. В това трябва да се състои професионализмът на нашите възпитатели. По този начин ние чувстваме себе си като партньори на Твореца: ние подготвяме за Него “плацдармът“, а той вече формира Човека.

От 3-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 25.02.2011

[37270]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →