Не съди по себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Ние наричаме желанието материал на творението. Но как оттук да направим паралел с материята в нашия свят?

Отговор: Струва ти се, че материята в нашия свят е твърда, течна и газообразна. Изпарявайки се тя все едно се изплъзва от твоите усещания, а след това отново се връща, кондензирайки във влага. Този кръговрат на материята изглежда такъв само за теб.

Всъщност става дума не за материя, а за сила. Тази сила въздейства на нашите сетива, разслоява се в тяхната призма и ни се представя като вещество от материалния свят. Такава картина се рисува на екрана на нашето съзнание.

Например, ти не можеш да докоснеш въздуха, различните вълни и много други явления. Материални ли са те или не? Материални са. Що за материя е това? Желанието да се наслаждаваш. „Но нали аз не мога да го докосна”. Да, не можеш. И какво от това? Нали тялото ти е е животно, ограничено от петте сетива и възприемащо в тях много тесен спектър от явления.

Нима можеш по себе си да съдиш за природата? Представи си някое животно, което сортира света само съгласно това, което чувства и разбира. Нима можем да наречем това сериозно обективно изследване, истинска наука?

Например, чувстваш парче лед в ръката си. Но ето той се стопява и се изпарява – в това число и в усещанията ти. Значи, това вече не е материя?

Кабалистите обясняват, че в действителност твоят свят се очертава от сила – само за теб тя представлява, да кажем, парче студен лед. Всъщност, на някои той съвсем няма да се стори студен, а и в техните усещания ще изглежда съвсем друг.

Било е създадено само желанието да се наслаждаваш, силата на получаването. А след това, развивайки се, тя достигнала четвърти стадий – но само благодарение на светлината, която прониквала в нея и я просмуквала все повече и повече. Така маслото попива в тестото, за да може накрая то да се измени и да придобие нова форма. Ето и нашия материал, желанието да се наслаждаваш, се променял под въздействието на светлината, докато не си задало въпроса:”Кой съм аз?”

Откъде идва този въпрос? От съпоставянето със светлината. „Откъде съм? Защо съм? Кой ме управлява? Кой още се намира вътре в мен?” Ето какво, всъщност, пита творението. Всичките ни въпроси, са въпроси за Твореца, който се крие в нас. И те са предизвикани от действието на светлината. Ние нямаме друг избор, длъжни сме да Го разкрием и да се уподобим по свойства с Него.

И така, има само сила и тази сила рисува на нашия екран картината на реалността. Твореца е отдаващата сила, ние-получаващата, а между нас е екрана. Какво е това? Откъде се взе? Силата на отдаването, проникнала в силата на получаването, поражда в нея особено отношение, желанието да се уподоби на отдаването. Това е екрана.

В крайна сметка, цялата реалност – това са само две сили.

От урока на тема „Принципите на единното възпитание“, 18.03.2011

[38459]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: