Въпрос: От опита ми по преподаване знам, че хората не разбират за какво единство говорим. Как да им го обясним, макар и приблизително?

Отговор: Единство не означава, че аз живея в една стая или че се познавам с всеки. Практически, това означава, че трябва да желая за себе си такова поправяне, че да не желая на никого зло. Това е първата крачка.

Нас ни обединяват не средствата за масова информация (СМИ), не смс-съобщения и дори не всемирната Мрежа. Всичко това е проявление на системата, в която се намираме, средство, което ни дава възможност да почувстваме доколко сме обединени. Интернет не дава на хората единство, той само обяснява, че сме споени, при това в отрицателна форма. Тъй като аз използвам това кли, изключително за себе си и вероятно във вреда на ближния.

И така първото поправяне се състои в това – да престанем да желаем зло на ближния. Аз започвам да усещам, че ние сме взаимосвързани, като интегрални части, буквално вмъкнати една в друга. Трябва да разкрия тази система, в противен случай природата ще ми я разкрие в много неприятна форма. Тя ще ми покаже това в едно място, а аз ще усещам бедата на съвсем друго място, към което сякаш нямам никакво отношение.

А това всъщност е твоя част и ти трябва да чувстваш, че ударът е паднал върху тебе. Ако ти още не чувстваш това, което другите чувстват, значи не се намираш с тях в един организъм, в една система. Ти трябва да получиш поправяне: или да пожелаеш да ги приемеш, или природата ще те задължи за това.

А засега виждаме, как всички се радват на чуждата мъка. Всеки се радва, ако на някой му е зле. Такава е нашата природа. Днес тя се разкрива и съобразно това ние трябва да направим поправянето.

Чрез какво? Чрез мнението на обкръжаващите, ни казват кабалистите. Трябва изкуствено да съберем такова обкръжение, което да ни застави да мислим по друг начин и да ни възпитава.

От урока на тема “Принципи на единното възпитание”, 16.03.2011

[38229]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →