Надежда за спасение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо е толкова трудно да запазим намерението при четене на книгата „Зоар”, да си представим връзката между нас, да се уловим за текста? Какво трябва да направим?

Отговор: Ако човек попадне в голяма беда и му кажат: „Прочети този текст – в него ще разкриеш как да се спасиш от бедата” – можеш да си представиш как той би прекарал последния половин час. Ще му бъде ли трудно да се съсредоточи над това? Какво напрежение, каква надежда той би почувствал, опитвайки се да проникне вътре в текста, да разбере какво се иска от него, какво може да намери там, какво спасение, как ще се случи…

Всичко зависи от обкръжението – доколко то „подгрява” това вътрешно отношение към текста на „Зоар”. Всички останали кабалистични текстове със своето влияние са в по-малка степен полезни, защото при тяхното четене ние можем да задействаме разума и чувствата и в известна степен да ги свържем със себе си.

А Тора е съвършена, чиста, недосегаема, „на небесата”. Какво означава „чиста” (тмима)? Никой не я докосва. Това е висшата светлина. Ние само очакваме от нея резултатите, които ще се проявят в нас.

Само групата може да ми даде това отношение при четенето на „Зоар”, така че страстно да пожелая да получа резултат от нея. А иначе няма да се случи.

Ние вече бяхме в това състояние, когато започнахме да четем „Зоар”. През първите месеци хората бяха толкова въодушевени, че това общо вълнение повлия на всеки един и всеки един почувства в определена степен обкръжаващото светене, всеки един чувстваше силата на влиянието на „Зоар”.

Сега това въодушевление избледня, защото в началото ние го получихме от висшето, а сега трябва сами да го развием. В природата нищо не се случва от само себе си. Ти си получил първоначално пробуждане, а след това то ти е било отнето, за да го присъединиш от своя страна към себе си, за да запълниш пространството, което се е образувало от въодушевлението от висшето, със свои усилия.

Ако не отдадем от себе си, то няма да можем да запазим намерението за поправяне в рамките на 45 минути при четенето на „Зоар” и само ще чакаме урока да свърши. Ако не пробудим човека, ако не възбудим в него вътрешни вибрации, за да почувства себе си като болен, изправяйки се пред единственото средство за спасение, единствената възможност да бъде излекуван и спасен от бедата, тогава разбира се, че ще бъде трудно за него да запази намерението, да се улови за текста. Всъщност, той обвинява нас, защото ние не му позволяваме да почувства жизнена необходимост от това, т.е. важността на целта.

От урока по книгата „Зоар”, 17.03.2011

[38345]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed