В нашия свят ние сме привикнали да действаме самостоятелно. Аз използвам цялата си сила, знание, енергия, потенциал да бъда свързан със своето обкръжение, своите вродени качества, а също и с навиците, установени от възпитанието и образованието. Аз съм източникът, аз съм центърът. Изхождайки от себе си, аз действам и прокарвам своя път в света.

На всяка крачка по пътя виждам колко ефективен е този подход. В крайна сметка, ние всички сме родени от силата на егоизма, желанието за наслада. И след като вече използваме това желание за „успех” и постигаме полза за себе си, ние и затова използваме всичко, което имаме: вътрешните ни способности и външните средства.

Аз имам сила, ум, напор, дързост – всички неща, които са заложени в мен, и ги приемам в посока от себе си навън. Но това не се случва по време на поправянето на душата. Ако си поставя за цел успех не в този свят, а в духовния, ако искам да пробия в него и да го придобия, тогава разкривам, че от самото начало не съм подходящ за него. Аз нямам силите, разбирането или свойствата, които ми позволяват сам да се приближа и да атакувам, да пробия и да завладея висшия свят.

Изисква се време, докато се осъзнае това. Но след това, виждайки, че моите обичайни „инструменти” са безсилни тук, аз изпитвам слабост, отпускам ръце и не искам да го правя. Това обикновено довежда човек до голямо падение. В крайна сметка, той няма никакви средства да постигне това, което желае. Какво тогава да направи той?

Има два скрити момента, които трябва да осъзнаем:

1. Аз по никакъв начин не принадлежа или не съответствам на духовния свят. Сега това ми е напълно ясно. Този момент на слабост е добро начало. В крайна сметка, това говори за осъзнаването на моята собствена природа, която е отделена от духовната природа, и не ще ми помогне по никакъв начин. Аз нямам никакви заложби, средства, инструменти или възможности да намеря своя път към мястото, в което искам да бъда. Както се казва, аз нямам нито глава, нито опашка. Аз съм духовно неподвижен и недостъпен.

2. Аз съм способен да придобия сила, която да ми помогне, и разум, който да ме насочи към постигане на висшия свят, благодарение на обкръжението.  Обкръжението е средството за постигане на висшия свят и то се намира точно пред мен. Това е групата, в която съм доведен от висшето и чрез която мога да получа висшите сили, за да ми повлияят.

Аз не постигам духовния свят, стремейки се от себе си навън. Аз не го купувам, не го поемам, не влизам в него. За да завоювам висшия свят, аз трябва само да адаптирам себе си към него. Тогава ще разкрия, че съм в него.

Така подходът към работата и нейният резултат, а също и съпоставянето на себе си и на висшия свят са напълно противоположни на това, с което ние работим в нашия свят. Тук аз трябва да достигна, да придобия или да завладея това, което желая, докато в духовния свят, напротив, изначално е готово за мен. Аз вече съм в него и всичко, което трябва да направя, е да се променя, за да се прояви това.

От урока по статия на Рабаш, 28.02.2011

[36574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →