Рабаш, „Какво означава, че светът е бил създаден за Тора”: Изпълнявайки всеки от 613-те съвети, човек добива светлината според своето алтруистично желание.

Тази светлина, в съответствие с духовното съблюдаване на всяка една заповед, се нарича „принос”, защото съответства на усвояването на всяко духовно стъпало. Всички 613 съвети на всички 613 стъпала се наричат Тора.

Творецът е създал желанието за наслаждение, но Той е искал това желание да се наслаждава от отдаване, а не от получаване. Затова желанието трябва да направи промени и трябва да направи това самостоятелно според принципа „Ще  направим и ще чуем”.

Къде е това желание? То се намира в човешкия род на човешкото стъпало на развитие. Както пише Баал а-Сулам, след като сме направили всички проверки, намираме само едно предимство на човека пред животното: желание да работи за Твореца, за съединяване с Него. Някой, който има това желание, се нарича „човек”, Адам. Но ако този стремеж или този подем все още го няма в него, тогава той се нарича „животно”.

И все пак в Псалмите се казва „Ти ще спасиш и човек, и животно”. Всеки един постепенно се приближава към пробуждането към съединяване с Твореца. И след като човек се пробуди, той започва да извършва действия според принципа „Ще направим и ще чуем”.

„Ще направим” означава поправянето на келим, където ние изпълняваме 613-те съвета. „Ще чуем” означава напълването на келим чрез 613-те заповеди, или казано иначе, приноси, където принос, вложение или светлина влиза в поправените келим.

Чрез поправяне и напълване с помощта на светлината и приносите, ние достигаме реализацията: всичките наши 613 желание стават поправени от получаване на отдаване и се напълват от висшата светлина или Твореца. Накрая ние ставаме напълнени вътре в Него: достигаме сливане с Него там, където Той ни напълва.

Затова Тора, тоест методът за поправяне, е създаден само за тези, които искат да поправят егоистичното си желание с намерението за отдаване. Само те наистина се занимават с Тора. Това е защото Тора е променящата светлина. Човек, който не съществува заради това, не се нарича „човек”, някой, който извършва поправяне.

Гледайки на нашия свят през духовните очила, може би ще видим тук няколко човека. Всичко друго се отнася към неживото, растителното и животинското стъпала на природата, включително множеството животни с образа на хора, които имат само външно подобие.

Ако човек все още не се е пробудил, за да се поправи и да постигне величината на Твореца, това означава, че той е още на животинското стъпало на развитие. И без значение какво той прави, методът за поправяне не е бил създаден за него. Той може да бъде много учен и интелигентен, и може да се счита за праведен човек, но ако не го е грижа за поправянето на неговото злото начало всяка секунда, то засега той се нарича животно. Затова се казва, че всички са като животни.

Затова ние трябва да уважаваме това желание, което се е пробудило в нас, което се стреми към съединяване с Твореца, както и приятелите, които също имат тяхното вътрешно горене. Можем да се обединим един с друг, така че общото желание на всички да влезе във всеки човек. Тогава в отговор на това желание, което всеки човек има, ние ще привлечем светлината, която поправя, и тя наистина ще свърже всички наши желания в едно цяло кли, което е вече поправено. То ще бъде запълнено с висшата светлина, Твореца, и по този начин ние ще станем подобни на Малхут на света на Безкрайността, както е написано „Той е един и Творецът е един”. Той е светлината, а Творецът е съсъд, кли АВАЯ.

Оказва се, че целият свят е бил създаден за поправяне. Накрая ние ще трябва да се поправим и да достигнем единството, което се описва от строфата „Всички ще Ме познаят, от малкия до големия”.

От урока по статия на Рабаш, 21.02.2011

[35945]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди | Add Comment →