Въпрос: Как може да получим от обкръжението важността на намерението за отдаване?

Отговор: Представете си, че освен обкръжението, няма нищо друго. Няма Творец, няма го свойството отдаване, няма нищо освен обкръжението.

Ние мислим, че има нещо друго и това ни умиротворява. Има обкръжение, но има го също и Творецът, моята лична връзка с него. Истината е – няма нищо такова, а само обкръжението. Или възприемате себе си в себе си, или можете да усещате себе си в обкръжението. Това пак ще сте вие, но съвършени, защото ще се включат всички ваши изгубени части.

Освен тези две съставни, няма нищо друго. Вие сте или потопен в сегашното си състояние, или сте свързан с обкръжението, което сега си представяте, че е извън вас: с групата, с общото желание. Но това сте вие!

В действителност, сегашното ми състояние е обусловено от факта, че моят егоизъм ме разделя от истинската ми „същност”, и аз мисля, че съществувам извън нея. Абсолютно обратното! Цялото ми Кли (желание, съсъд) на душата е там, вътре в моята истинска „същност”. То просто е скрито от мен и го приемам като чуждо. Впоследствие, ще ми се разкрие от кого съм откраднал, измамил, навредил. Бил съм самият аз, най-близките ми и скъпи хора!

Въпрос: При какво условие мога да разкрия важността на отдаване от обкръжението?

Отговор: С вяра над знанието! Ти търсиш рационално потвърждение, определена логика, която би обяснила, че се обръщаш към групата и получаваш подкрепа от нея. Такава логика не съществува. Действително, ако ти можеш да докажеш това логически, то би било изгодно за теб да си в този отбор от егоистична гледна точка, както например във футболен отбор. Тук, обаче, ти нямаш рационална подкрепа.

От урок по книгата “Зоар”, 21.03.2011

[38686]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →