Краят на ледниковия период на душата

Въпрос: Какво трябва да се случи с човек, за  да моли да усеща потребност към духовното?

Отговор: Човекът не е способен самостоятелно да започне да мисли за действията на отдаване, тоест за необходимостта от духовното. Той трябва да се включи в група и да получи от нея духовната потребност.

И в това е цялата трудност! Хората бягат, не успели да достигнат резултата. Ние видяхме, че някога големи групи, все повече оредяват. На човек му е по-спокойно да стои вкъщи и да се скрие пред екрана на компютъра.

Аз не говоря за тези, които просто нямат такава възможност и група наблизо. Но, често се случва, че човек има възможност да се включи във физическа група и да работи в нея, за да види доколко е неспособен да се съедини с някого. Ние трябва да съберем заедно всичките тези наши „нежелания за съединяване” – и от това наше общо: „Не искаме!” да извикаме към Твореца: „Нека ни поправи!”

Но хората побягват още преди да обединим това наше нежелание, пренебрежение, отблъскване, което всеки трябва да добави от себе си в общото, разбито, огромно желание/съсъд/кли, изискващо поправяне и да поискаме да ни поправи. Всеки държи при себе си своята разбита част, далеч от другите, защото му е неприятно да се съединява в такъв разбит съсъд. И се получава така, че хората се разотиват.

Но съгласно програмата на творението е необходимо да ги съединят. И затова, се налага да им изпращат зли сили, страдания, които ще ги бутат обратно. Налага се силата на страданията да стане по-голяма, отколкото силата на отблъскването, която е била между другарите. Това е проста механика – едното, срещу другото: силата на разделението и силата на единството.

Силата на обединението се създава за сметка на страданията, които винаги обединяват хората, като войните и общите нещастия. Така и им изпращат големи страдания, за да поискат да се сближат и обединят – тогава те ще направят крачка напред.

А след това ще им дадат още малко време за разсъждение, за да разберат своите намерения, желания, изискващи поправяне – с надеждата, че изведнъж този път ще се получи. И така отново и отново, а ако не – страданията ще нарастват все повече.

Няма избор, така работят силате на природата. Баал а-Сулам пише, че когато се е формирало нашето Земно кълбо, то е преминало период от 30 млн. години на нагряване и разширяване, а след това на охлаждане и свиване. И така е продължило дотогава, докато на него не се е образувала земнатата кора и е възникнал живота.

Същото е и с човешката душа – нея я загряват и охлаждат, докато накрая не оживее…

Затова, ако ние откриваме своето безсилие – трябва да се радваме, че сме разкрили това! Сега е необходима само атака – не трябва да се бяга от бойното поле. Аз съветвам всички групи да съберат всички останали отломки и хубаво да се замислят за своето бъдеще.

Защото именно на мястото на отчаянието – на нас ни се дава хубавата възможност да се съединим, да обединим нашите недостатъци – в един голям, общ, огромен недостатък, разбито желание – и да започнем да викаме. Това и ще бъде „обществената молитва”, на която винаги идва отговор.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37166]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: