Какво ни очаква от тази страна на Крайното море?

Първото разкриване на Твореца е разкриването на свойството отдаване, на излизането от себе си „навън”. И разбира се това не ни се струва рационално – защо ми е да мисля само за другите?

Ако аз като егоист мисля за някой друг, тогава чувствам от това празнота и очаквам компенсация. Още не съм излязъл от егоистичните сметки и не разбирам, че издигайки се над свето его получавам нов разчет, който сега не ми е известен.

Мога да разбера, че очевидно ще спечеля от това, че ще стана подобен на Твореца. А да се приближа към него е толкова явна печалба, че съм готов да заплатя за това. Ако за тази цел трябва да изляза от самия себе си – готов съм! А освен това ми обещават целия духовен свят – и аз съм съгласен да работя.

Тоест докато си представям някаква изгода, напълване, то естествено имам сили и готовност да се включа в обкръжение, да се обединя за тази цел. Но в момента, в който започнем да чувстваме, че свойството отдаване няма да даде никаква изгода на нашите егоистични желания – веднага се появява проблем.

Трябва да разберем, че се каним да разкрием нова реалност, друго измерение, което няма нищо общо с този свят. Това е такъв разрив и противоположност, които преди не е било възможно да си представим. Не разполагаме с никакъв пример, който би ни позволил в някаква пряка или обратна форма да разберем, почувстваме или да си представим нещо от духовния живот.

Този преход от единия свят в другия, който се нарича „пресичане на Крайното море (Ям Суф)”, човекът прави без да знае къде и към какво отива. Творецът и творението са две абсолютни противоположности. И докато не преминеш от едната в другата, не е възможно да разбереш, какво означава едното да е срещу другото.

Затова да изискваме днес някакво разбиране, постижение, подкрепа от своето егоистично сърце и разум e все едно да се простреляме в крака и да спрем своя напредък. Как можеш сега да искаш нещо по пътя, ако сам блокираш колелото на своята кола, която те отвежда напред.

Не трябва да пробуждаме егоистичните желания! А ние не само ги събуждаме, но ги и дразним с викове: „Дайте ми да видя и да почувствам нещо!” Сякаш поставяме ултиматум – ако не получа, няма да се движа. А освен това смятаме, че това упорство ще ни помогне…

От урока на тема „Подготовка за конгреса в Ню-Джърси“, 21.03.2011

[38661]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: