Всички събития, описани в историята на Пурим, намекват за поправянията, през които трябва да преминем. Важно е от поетичния, колоритен език на легендата да разтълкуваме тези поправяния на езика на качествени вътрешни промени, за да разберем, че се говори единствено как да подсилим връзката между нас.

В началото на свитъка (Мегила) се говори за народа на Израел, като се казва, че има един народ, който е разпръснат сред другите народи. Това означава, че егоизмът влиза между хората, които се стремят „право към Твореца” (Исра-ел, Яшар-ел). Егоизмът, който ги разделя, довежда този народ до заплаха от унищожение.

Но когато народът на Израел (тоест всички ние, които се стремим към Твореца) разбере, че е необходимо да се съедини заедно и извърши действия заради този съюз, тогава силата на Мордехай се издига, а силата на Аман пада, и ние можем да контролираме егоизма и омразата, която ни разделя.

Всеки от нас съдържа свой Аман и ние можем „да го провесим на дървото” – на дървото на смъртта, което се превръща в дървото на живота. Така достигаме разкриването на Твореца. Мегилат Естер (свитъкът на Естер, „разкриване на скритото”, защото „Мегилат” означава да разкрия, а „Естер” означава скриване) скрива и разкрива Твореца. Като работим с тези сили, наречени Мордехай и Естер, ние постигаме разкриването на Твореца.

Творецът, висшата сила, изобщо не се споменава пряко в Мегила. Той говори за цар Ахашверош, но не за Твореца, защото Той е скрит като резултат от напълването на непоправените келим. Творецът се усеща само в поправените келим като тяхно взаимно отдаване. Любовта, която усещаме един към друг, в нашето непоправено състояние е разкриването на висшата сила, на Твореца.

Когато четем Мегилат Естер, не е важно просто да дешифрираме кои духовни свойства зад кои персонажи се крият: къде са Зеир Анпин, Малхут (царица Естер), какво крие тя и кактя се присъединява към Зеир Анпин и Мордехай (Бина). Мордехай е свойството отдаване, Бина, а Аман –  всички нечисти светове на АБЕА, нечистото желание, Клипа, змията, „маймуната” вместо човекът (маймуна, Коф, се пише като буквата Куф, дълга линия, която се спуска под линията на буквите като опашката на маймуна и храни нечистите желания). И все пак, най-важното нещо е да открием кои чувства изразяват тези идеи в отношенията между нас.

От урок по статия от книгата „Шамати”,20.03.2011

[38583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →