Баал а-Сулам, книга „Ор баир”: „Увереността – това е вярата в себе си. В психологически смисъл това е усещането за издръжливост. Защото нищо не може да устои пред желанието, освен изтощението и нетърпеливостта в усилията.

Затова и героят, чувстващ в себе си мощната сила на търпението и не отстъпващ пред нищо, вярва в себе си и в своите сили.

А слабият чувства, че няма силата на търпението, и когато някой му причини страдания, няма да може да ги изтърпи – затова веднага капитулира пред него.”

Въпрос: Какво е „вяра в себе си”? Звучи егоистично…

Отговор: Текстът е написан така, че се тълкува по различен начин долу, в нашия свят и горе – в духовния свят.

В нашия свят си готов да търпиш, ако вярваш в собствената си правота, ако си устремен към целта, ако наистина нещо ти е необходимо, ако обичаш хората, за които полагаш усилия – децата, роднините, близките. От друга страна, в духовното всичко се извършва със силата на светлината, която ти въздейства.

Не е тайна, че геройството в нашия свят е силата на егоизма. На нас ни е необходима завист, страстно желание, честолюбие и други стимули, за да „запалим” себе си и да придобием способността да бъдем търпеливи. А освен това, получаваме издръжливост от природата. Има хора, които по рождение са способни да издържат по-големи страдания.

Но когато човек излезе в духовния свят и започне да работи заради отдаване, това вече престава да играе каквато и да е роля. Вече няма силни и слаби – всички се оказват на едно ниво и не получават никаква помощ от своята материална природа. В духовния свят на човека е нужна силата, обличащата се в него светлина.

Разбира се и тук всеки се различава от другите със своето духовно предназначение, което е обусловено от корена на неговата душа. А в останалото – всички изпитват слабост и безсилие. Колкото повече напредва човек, толкова по-слаб се чувства, толкова повече зависи от светлината, връщаща към Източника.

В началото всички сме герои – „истински мъже”. А после започваме да отслабваме, докато не се изясни, че нищо не ни е останало. Така преминаваме през „разтрошаването”, съзнаваме своето безсилие и благодарение на това разбираме, че не трябва и да бъдем способни на нещо, освен на това да търсим сили да бъдем упорити и издръжливи.

Необходимо е само да намеря силата на вярата и тогава в мен ще се появи способност да търпя, силата на отдаването, действаща над знанията. Дори вътре в мен да е пусто, дори да не виждам защо да работя, дори да съм лишен от енергия, защото моят егоизъм не ме подтиква напред, не ми дава сили – но ако получавам силата на отдаването от светлината, връщаща към Източника, тогава вече ще мога да я реализирам. Именно от това зависи степента на моята увереност.

В материалния свят, степента на увереност зависи от това, какво и колко има в моите получаващи келим. А в духовното е обратното – степента на увереност зависи от това, колко се съдържа в моите даващи келим.

При това, тук никой няма „протекции” и никой не превъзхожда другите по сила. В специфичния разчет всеки се спуска до нулата, всеки изпитва пълно опустошение и безсилие – и тогава започва да се въоръжава със силата на отдаването, която идва свише. Но това става само при условие, че е слят с висшия. Получаващото желание винаги трябва да бъде анулирано пред висшия, за да може даващото желание да даде на човека допълнителна сила за издръжливост и увереност.

От урока на тема „Усещане на увереността”, 03.03.2011

[36968]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →