„Зоар” описва целия процес на нашето духовно развитие с езика на алегориите. Защото той не може да ми обясни нищо от духовния свят – тъй като аз не се намирам в него. В духовния свят има само сили.

И затова, ако не усещам тези сили, не се намирам в тях и не работя с тях, то не съм способен да се свържа с този духовен материал.

Добре запознат съм с материалния свят, а за духовния не знам нищо. Как мога да премина от материалното към духовното? Затова, кабалистите вземат думи от този свят, но показват чрез тях духовния. А ние трябва да се постараем да видим духовния свят зад тези думи. Полагайки усилия се стараем, да се приближим към духовния свят.

Какво намеква „Зоар”, чрез тези думи: куче, лъв, жертвоприношение, Израел? Думите са от този свят, но смисълът им е напълно различен. Усилията, които полагаме, за да разберем истинския им смисъл, всъщност ни спасяват – издигат ни на следващото стъпало. И затова, всеки път трябва да се грижа само да се стремя към целта и постоянно да помня, че книгата говори за духовния свят, за моето духовно състояние, което съм задължен да разкрия: „Какво се крие зад тези думи?”.

Тогава, както е написано в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, т. 155, „благодарение на силното желание и стремеж да разберат изучавания материал, обкръжаващите души пробуждат върху себе си светлината”. Ние пробуждаме огромната светлина, скрита в тези книги и тази сила ни поправя.

Тогава изведнъж установяваме, че „куче” – това е клипа, нашето желание да се наслаждаваме, което засега не ни е дадено да поправим, „Исраел” е нашето желание, което се стреми към поправяне. „Жертвоприношения” са онези наши желания, които можем да обработим с помощта на всевъзможни действия, за да ги използваме, получавайки заради отдаването, т.е. за благото на ближния.

Излиза, че в нас има „Исраел” („Исра-Ел” – „Направо-към-Твореца”) – желания, които се стремят да постигнат отдаване. Има „жертвоприношения” – желания, които трябва издигнем и за тяхна сметка да се приближим към отдаването (на иврит „жертвоприношение”/„курбан” – от думата „каров”/близък). И има клипа – желания, които не трябва да използваме.

За сметка на действията, за които разказва „Зоар”, Исраел постига Твореца, към който се стреми – разкриване на Твореца на творенията, на свойството отдаване.

Но как разпознавам всички тези желания? Именно в съединението с другите души, със своите другари в групата. Как избирам от всички предоставени ми възможности какво да използвам, а какво не? Аз имам целия асортимент – целия живот. Вземам от живота си необходимото за съществуване. А всичко останало разделям на такова, което може да бъде полезно за връзката ми с групата и на това, което не може да бъде полезно.

Полезно – това са „жертвоприношенията”, желания, с помощта на които се приближавам към другарите, за да се издигна. А тези желания, с които не мога да се приближа към тях се наричат „клипа” – трябва да ги отхвърля и да не ги използвам.

И така, всеки миг. Моята цел е да се съединя с групата, в която в единството с другарите ще разкрия свойството отдаване – Твореца.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38560]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар | Add Comment →