Въпрос: Когато четем заедно „Зоар”, в мен възниква усещането за нашето съединяване – за единството, което ще постигнем на конгреса в Ню Джърси. През цялото време чувствам, че там това ще се случи – в много силно, единно усещане. Това само мое лично усещане ли е, или е резултат от нашата обща подготовка, от всички наши мисли?

Отговор: Надявам се, че това действително ще се случи. Ние се оказахме в такова състояние, че не можем повече да губим време. Природата/Творецът нагледно ни демонстрира огромното изоставане на нашето състояние от онова състояние, което вече трябваше да сме постигнали. И всеки ден, това изоставане на „действителното” от „желаното” се увеличава.

Ето защо, задължени сме да постигнем определено ниво на единство на конгреса в Америка, а оттам да можем да повлияем с това единство на целия свят. Защото цялото човечество е взаимосвързано.

Няма избор! Виждаме, че светът става все по-непредсказуем, хаотичен и никой не знае какво да прави. Хората започват по-правилно „да разчитат” състоянието – да разбират, че наистина сме свързани един с друг – и сме объркани.

Както се заплита нишка или жица и след това е трудно да се разплетат. И на нас самите, все още не ни е ясно, как да разкрием на света методиката на поправянето. Но само като започнем да излизаме с тази методика към света, ще намерим нейния правилен вид. Невъзможно е да се усъвършенства подаването на материала преди да започнем непосредствено да се занимаваме с това. Както е с всяко начинание: ражда се дете и те превръща в родител. Започвайки да се грижиш, ти самият израстваш.

От урок по книгата „Зоар”. Предисловие, 18.03.2011

[38447]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката | Add Comment →