Съединението е възможно само при подобие на свойствата – и не е важно между кой. В крайна сметка няма никаква разлика между частите в реалността. Всички части на мирозданието: неживото, растително, животинско, човек, Творец – се обединяват в едно цяло.

Това е постоянно и вече съществуващо състояние, а всички останали картини ми се представят само като в криво огледало, по принципа: „Всеки съди според степента на собствените си недостатъци”.

Аз сам съм виновен, че виждам това единствено и съвършено състояние под формата на  всевъзможни пороци – поради собственото си порочно зрение, поради разбитите келим.

Затова отношението към всяка част трябва да бъде равно – тъй като всички те се съединяват като абсолютно равни помежду си. А това, че ми се струва, че някои са по-висши или нисши, по-близо или по-далече, по-полезни или вредни – всичко това показва само разликата в моите вътрешни желания и свойства, които все още не са поправени и са разбити.

Разбиването не е в степента, в която виждам пред себе си, а в мен самия. Благодарение на своите пороци аз виждам мирозданието такова порочно, а то всъщност е съвършено и съществува в пълно единство, без да преминава през каквито и да е изменения.

Малхут – творението е, което се отделя от съвършеното състояние на света на Безкрайността, съкращавайки себе си, скривайки се под завеси, които се наричат „светове” („олам” – от думата „алама”, скриване), криещи това съвършено състояние. Така ние се оказваме в този свят и губим способност да видим истината.

Всичко това е направено за да можем сами да установим правилно отношение и да разкрием истината, независимо че се намираме в лъжа. Всеки път трябва ясно да помним, че има две състояния: действително състояние, което ние усещаме сега, виждайки всички порочни, и желателно състояние – истинското, което искаме да разкрием, но което за сега е скрито от нас.

Трябва винаги да се стремим да виждаме това желателно състояние през днешното и да изясним какво не ми достига, за да видя света съвършен! В тази степен, доколкото аз мога да си представя, какво означава съвършенство…

От урока по писмо на Рабаш, 07.03.2011

[37284]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →