Издигайки се в самия корен на корена на творението

Казано е, че „всички порти са заключени” пред молитвата на човека, „освен портата на сълзите”. Но защо трябва да молим, какво още да искаме, за какво решение, ако получаваме две сили и разбираме тяхното противостояние? Висшият дава силата на обкръжаващата светлина, а срещу нея се пробужда егоизмът – и ние се намираме между тези две сили: дясната и лявата.

Но свойството, което трябва да постигнем се отнася към Замисъла на Творението – да бъдат насладени сътворените. То стои по-високо от всички следствия, действия и сили. Това е разумът, главата на Висшия – именно него се стреми да постигне нисшият, творението!

Той няма никаква възможност да постигне това сам, със собствените си сили. Защото има разлика между самата висша мисъл, решенията и техните следствия, действията. И самите ние сме действия на Твореца.

Затова, когато човек изчерпи всичките си възможности, правейки всичко по силите си, той установява, че съществува такова особено свойство, с което няма никаква връзка. Това е решението, замисълът да бъде създадено творението, цялата програма, възникнала още преди неговото създаване. Той разкрива кой е самият Творец, замислил всичко това и защо го е измислил така – Коренът на самия корен на онази точка, от която се е родило творението.

Това желание е скрито в най-миниатюрното действие и  ни води от самото начало! Но ние стигаме до него след много дълги търсения, чрез много действия. А когато стигнем до него, установяваме казаното: „Всички порти са заключени, освен портата на сълзите”…

Това се нарича „порта на сълзите”, защото едва сега се разкриват всички тънки нишки на светлината (парцуфей сеарот, „коси”), спускащи се към нас отгоре надолу от висшия, който бушува (соер) и страда, очаквайки ни. И се разкриват „капките на успеха” („мазал” от думата „нозел”/капя), капките на светлината, капещи отгоре. А да бъде постигната причината – защо и откъде идват към нас такива последствия, може само чрез разкриването на Рош де-Ацилут (главата на света Ацилут).

И до това се стига единствено през портата на сълзите, т.е. състоянието, когато човек разкрива разликата между „тялото” (гуф) на парцуфа и „главата” (рош). Той не може да постигне и разбере самата глава на висшия, разумът – но я постига благодарение на молитвата.

Защото, изучавайки всички действия на Твореца, ние получаваме в разума някаква представа за Него. Както, гледайки масата, се досещаме за какво е мислил майсторът, който я е направил, така и изучавайки самите себе си, и разкривайки в себе си действията на Твореца, през цялото време натрупваме горещото желание да Го разберем, приближавайки се постепенно към портата на сълзите.

От урока на тема „Какво е молитва”, 10.03.2011

[37688]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: