Днес ние се намираме в преходен период. А когато пристъпим към поправянето, жените ще бъдат съвършено равни с мъжете.

По духовния път жената трябва да поставя желание, да оказва натиск на мъжа и да го задължава към напредък. Както и в нашия свят жената притиска мъжа, за да работи и да ѝ носи заплата. А когато има дом и средства за съществуване, тогава ние раждаме деца и ги отглеждаме.

Така и в духовното: ако заедно работим върху поправянето на душите, то пораждаме нови души. За това е казано: „Мъжът и жената – и Шхина между тях”. Разкриването на Твореца става именно между нас, когато ние всички сме заедно.

В тези действия и мъжете и жените трябва да внасят своя принос. Тук няма големи и малки. Невъзможно е да се родиш без жена. Да израсне нова душа, нов духовен парцуф е възможно само със силата на женското желание.

В процеса на поправяне няма по-голяма тежест, никой не е по-голям или по-малък. Без женското желание мъжът е безсилен, а женското желание без мъжкия екран също е безсилно.

Но кой все пак е първичен? Жената. Защото желанието за молбата за поправяне винаги идва от жената. Така и в нашия свят: макар на мъжете да им се струва, че те преуспяват със собствените си сили, в действителност всички техни действия – са само заради жените, само за това да придобият тежест в техните очи. Така сме устроени ние.

От беседата за жените, 06.03.2011

[37195]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Духовността на жената, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment →