В продължение на цялата история, нашето егоистично желание постоянно е нараствало. Докато мъжът и жената, тези двама егоисти се нуждаели един от друг, за да се осигуряват – поддържали семейството.

Но после, когато желанието се разрасна до големи мащаби, ние започнахме да се пренебрегваме, безсилни да водим съвместен живот, не виждайки необходимост от него.

Днес, всеки може да осигури себе си, да намери с какво да замени мъжа, жената, децата, семейната грижа. Мъжът не се нуждае повече от готвене, пране и поддържане на дома. Човекът печели средства, които позволяват на всеки да се оправя сам. Преди, за болните се грижеха близките им, а сега – поликлиниките и здравните каси. В обществото функционират системи, благодарение на които човек, със своето растящо желание не изпитва необходимост от семейство.

При това, недостатъкът се крие именно в мъжа, в мъжката част. Виждаме, че съвременните мъже си остават деца, не искат да се женят и да се нагърбват с бремето на семейството. На тях и така им е добре, затова продължават да играят своите игри. Светът култивира важността на професията и развлеченията, хората се наслаждават на сертифицирани удоволстия и мъжът има достатъчно възможности да прекарва време с жена – без семейни задължения.

Жените от своя страна, за едно поколение се изравниха по статус с мъжете и не се нуждаят повече от тяхната заплата. Те устройват живота си дори по-добре от мъжа, постепенно заемат все повече длъжности и позиции дори там, където преди за тях изобщо нямаше място. Освен това, в развитието си сме стигнали дотам, че жената повече не се нуждае от мъжа, за да отглежда дете – тя има достатъчно възможности да го направи сама.

Така, цялата основа, на която се опирахме в хода на историята се разрушава пред очите ни. Това е един от признаците за завършване на процеса, отнел хиляди години развитие. Днес нашият егоизъм се е изчерпал и влязохме в нова епоха, която изисква да го използваме по друг начин.

Ако досега съм бил движен от егото, което ме караше през цялото време да търся нови наслаждения, да завладявам нови граници, да постигам нови успехи, то днес вече нямам особено желание да бягам напред в търсене на плячка и печалба.

Старите средства не напълват повече човека не, защото в тях няма наслаждения – просто нашият егоизъм нараства все повече. Ние виждаме това по такива глобални явления като отчаянието, депресията, наркоманията, самоубийствата.

И едновременно с това, всички преживяваме особен етап в развитието си. Днес трябва да си дадем сметка за случващото се, да разберем себе си – къде сме и къде отиваме. Разбира се, природата ни движи както и преди, но можем ли все пак да си изясним ситуацията? И особено онова, което се отнася до взаимоотношенията между мъжа и жената – защото това е основата на нашето съществуване.

Тези въпроси се задават, но все още нямат отговор. Разбира се, науката кабала дава отговори, но кой ги чува?

От беседата за жената, 06.03.2011

[37206]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Мъжът и жената, Развитие на егоизма | Add Comment →