Намирам се в мрежа от сили, които ми въздействат. Именно съвкупността от тях е природата. Каква е нейната цел? Какво иска тя от мен? Към какво ме води?

Ясно ми е, че моето развитие протича целенасочено. Убеждавам се в това от другите части на природата. Например, от малкия, кисел плод израства голяма, сладка ябълка.

Както се развива растителната и животинската природа, така се развивам и аз, като при това, преминавам през противоположни състояния – лоши и добри. Невъзможно е да се напредва само от едната страна – аз ги редувам: лява стъпка, дясна стъпка, отново и отново. Всеки път ми се разкрива недостиг, съответстващ на бъдещото напълване.

Тук ще направя равносметка: към какво води този процес? Накъде ме насочва природата? И тогава виждам, че тя ме задължава към социалното развитие. В продължение на последните хилядолетия, на човечеството е било необходимо все повече и повече да развива обществото, а в обществото – взаимната връзката между нас.

Разкривали сме злото – нашия егоизъм, нашата ненавист един към друг, а в резултат започваме да разбираме необходимостта от обединяването. В съвременния глобален свят, това става ясно.

Каква е ползата? Ползата е, че се изкачвам на следващото стъпало от своето развитие, на нивото на общата природа на мирозданието. Ще постигна абсолютното добро, ще придобия подобието на съвършената природа.

И затова, не вземам предвид междинните състояния, през които преминавам по пътя. Ако държа пред мисления си поглед целта, постоянно мисля за нея, то и сега ми е добре. Главното е „да изплувам” над всички текущи усещания – както лоши, така и добри.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39449]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →