Книгата „Зоар”. Глава „Екев”, „Разглеждане на коментара „Сулам”, п.14: „…А след това, когато ИШСУТ получили светенето на висшите Аба ве-Има благодарение на това единство, тогава ИШСУТ се спуска на своето място и в тях също излизат двете линии, дясната и лявата, вследствие на подема им в Бина и ТУМ.

И те се намират в разделяне, и не могат да светят, докато Зеир Анпин не стане за тях средна линия, обединявайки дясната и лявата на ИШСУТ.”

Така се създава средната линия. Отгоре надолу ни дават „авханот” (свойствата на дясната и на лявата линия), а отдолу нагоре, ние подготвяме „хисарон” (желанията, потребността за поправяне) и тогава над нашите желания се създава средната линия.

Тя няма място, не съществува в реалността. Но, желаейки да съединим тези две линии, въздействащи върху нас от две страни, създаваме желание за нова реалност, която няма източник в творението. Действаме така, че да възникне ново творение – средната линия.

Затова творението, създадено от Твореца все още не е Човек, а просто система. Но когато издигаме към висшето нашето желание да съединим тези две линии заедно в средна линия, тогава ние изграждаме Човека, наистина го раждаме.

Той се ражда над нашето желание, в съчетаването на дясната и лявата линия. И не просто връзката между дясна и лявата линия, а новите решения да бъде над тези две линии, над тези две сили, съставят същността на Човека.

Защото сами по себе си, силите са неживото, растително или животинско ниво. А Човекът е само мисъл, намерение, нямащо отношение към  двете сили –  получаване и отдаване. Това са преди всичко сили. А решението – как да ги задействаме, заради какво – това е нивото на Човека, Рош/главата на парцуфа на душата.

От урока по книгата „Зоар”, 10.03.2011

[37679]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →