Въпрос: От гледна точка на кабала, има ли място за игра между мъжа и жената?

Отговор: В себе си, аз играя на по-добрия – с намерението, че това действително ще се осъществи. Ето какво е игра в духовен смисъл.

Даже на животинско и на растително ниво, и още повече на човешката степен, в мислите и в желанията, когато някой желае да порасне, т.е. да стане по-добър – той играе на това.

По такъв начин той привлича „енергията”, обкръжаващата светлина от по-висока степен и се издига на нея – преминава в ново, по-поправено състояние.

Въпрос: В такъв случай как трябва да се играе в семейството?

Отговор: Трябва да се играе като в поправено семейство: да не спорим и да покриваме всичко лошо. Казано е: „всички престъпления ще покрие любовта”. Не се опитвай да ги поправиш – покривай ги.

Въпрос: А как е при разкриването на злото?

Отговор: Защо? Нима можеш да го поправиш? Няма такава заповед – да разкриваме злото. То ще се прояви само, ако ти потеглиш към доброто. Ние се устремяваме към духовното единство – и тогава ни се разкрива злото, като все още непоправената част на следващата степен. А след това я поправяме.

Така е и в материалното: защо да будим лошото? Днес това е проблем на целия свят. Хайде да играем в добър свят – по такъв начин ще привлечем свише сили, които ще ни поправят. И тогава светът действително ще стане добър. Така трябва да се постъпва в семейството, със съпругата, с децата – навсякъде. Но, осъзнато, разбирайки принципа, по който действаме.

Въпрос: Но ако има проблеми, които е необходимо да се разрешат?

Отговор: Ние ги разрешаваме, но не на тази степен, където сега се разкриват ненавистта и любовта. Ние „отиваме встрани”, записваме проблемите и ги подреждаме. Главното е да ги изведем от нашите взаимоотношения и да ги преведем в разреда странични усложнения, които се нуждаят от решение.

А помежду си – играем само на добро. „Играем” – в смисъл: искаме да стане така. На нас постоянно ни се разкриват непоправености, дефекти, а ние се изграждаме над тях, още и още.

Така любовта „покрива престъпленията”. Не може да има любов, ако отначало няма спорове. Понякога хората даже искат да почувстват тези недоразумения, за да разкрият още голяма любов. Едното не може да бъде без другото.

Но правилният подход е непроменим: постоянно тегли себе си към единството. Не опитвай да откраднеш нещо, за да откриеш, че си крадец, а после да пристъпиш към самопоправяне. Всички „заповеди”, т.е. духовни повели, винаги са насочени към доброто, а по пътя към него, се разкрива част от злото.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment →