Конгрес в Мецукей Даргот, урок 1

Въпрос: За да разкрием Висшата сила, ние трябва да излезем от себе си, от егоизма си. Но всъщност правим това заради самите себе си, за да получим вечното наслаждение. Не е ли това най-егоистичното, което може да съществува?

Отговор: Вярно! Разбира се, че всички наши действия ние извършваме само заради себе си. И колкото и да се самозалъгвам, че искам да се съединя с другите, да достигна любовта към ближния – това всичко, в който и да е случай е заради самонаслаждението.

Но по средата става нещо много особено, което ние дори и не осъзнаваме. Когато ние се призоваваме един друг: “Хайде да се обединим! Хайде да пеем, да танцуваме! Заедно да се учим!“, по този начин, ние привличаме към себе си висшата сила. Тя въздейства на нас, и дори и без нашето намерение тя ни изменя. Това се нарича “сгула“ – “чудодейното свойство“ на висшата светлина.

Тогава изведнъж аз чувствам: Истина ли е?! Нима аз наистина искам да се изменя? Как така стана това?! Аз какво – полудях ли?! Да ставам отдаващ? Да обичам наистина ? Да мисля за ближните? А с мен какво ще стане?..“

Изведнъж аз започвам да усещам, че да мисля за ближния за мен е станало по-важно. Още не съм в това свойство, но вече започвам да искам това да се случи. По-рано аз отхвърлях дори мисълта за това, а сега постепенно достигам до такова състояние, че наистина желая да придобия свойството отдаване и любов към ближния.

Как така изведнъж?! – Светлината е подействала на мен. Това се нарича чудото, за което е казано: “Приходящата светлина възвръща  към източника“.

Същата светлина, която ни е създала по такъв начин, че ние мислим само за себе си – тя ни изменя. И това е чудото, което се нарича “чудото при изхода от Египет“.

Когато това се случва, ние чувстваме, как вътре в нас нещо се променя, преобръща се. Това променя изцяло моите основи, моето отношение към света, моя поглед над света и цялото човечество, моите мисли за всички. Аз изведнъж се превръщам в своята пълна противоположност.

Това е действието на сътворението, деяние на Твореца. Усещайки в себе си този вътрешен преврат, ние виждаме действията на Твореца. И затова целия този процес, който преминаваме ние се нарича работа на Твореца. Защото ние само предизвикваме това действие, а го извършва Творецът.

Така че не се бойте да бъдете правдиви: ние наистина не искаме нищо друго, освен да се насладим и да мислим единствено за себе си, и колкото и красиво да говорим, отвътре ние сме все още егоисти. Но за сметка на всички наши действия – в ученето, разпространението, обединението – идва светлината и ни променя.

Дайте на светлината да работи!

От 1-я урок на конгреса в Мецукей Даргот, 24.02.2011

[36809]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития | Add Comment →