Днес ние живеем в такова време, когато целия свят навлиза в етап на духовно развитие. И тази група, която изграждаме, като „ноевия ковчег”, е нашата обща майка, в която ние всички можем да се включим и да отгледаме себе си.

Тоест тя ще бъде майчина утроба за цялото човечество – това е Шхина, която строим помежду си.

Същото място ще ни приеме, когато бъдем „изгонени” от майчината утроба и се родим. И в степента, в която ще и носим нови „одеяния” на светлината Хасадим и поправяния, ние ще я издигаме все по-високо, до самия край на поправянето, докато не се превърне в годеница, готова да влезе под свадбения балдахин /хупа/ с Твореца.

Затова, групата съотнесена към всеки човек, а също така към цялото човечество – това е мястото, намиращо се винаги на едно стъпало над нас. Това е Висшия ни духовен обект, във връзка с който ние през цялото време разкриваме следващите си, все по-високи стъпала – в такава степен, в която можем да се издигнем над егото си.

А егоизмът винаги остава като разделяща ни и затова помагаща ни сила. Защото именно, когато го преодоляваме можем да установим по-тясна връзка с обкръжението си – или като зародиш с матката, или като хранещо се бебе, или като възрастен, който получава за да отдаде.

От урока на тема “Подготовка към конгреса в Ню Джърси”, 23.03.2011

[38909]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития | Add Comment →