Най-силният и ефективен контакт с Твореца възниква по време на обучението. Затова времето за обучение винаги е време за молитва.

Кабалистите са написали книгите си, за да можем отначало, с тяхна помощ, просто да привличаме светлината, възвръщаща към източника. А когато с негова помощ вече достигаме духовния свят, тогава постигаме написаното в книгите чувствено, в духовни усещания.

Книгата никога не разказва нищо „теоретично”, което може да се усвои от разума. Тя говори само за чувствата. Желанието е духовния съсъд, материала. А мозъка, разума трябва да ни помогне да работим със своите желания.

Ние се стремим да достигнем усещания и разума ни е даден за да организираме всички средства за това. Затова обучението се провежда не за знания, а за да се привлече светлината, възвръщаща към източника. Това се нарича да изучаваш „Тора”.

Но ако учиш, за да получиш знание, в този момент Тора се превръща в суха теория. И тогава тя е абсолютно безжизнена, защото не се отнася към този свят и ти не знаеш какво стои зад думите и нямаш никакъв контакт с написаното.

Ти просто попадаш в празнота, във вакуум, ако изоставиш намерението да превлечеш обкръжаващата светлина.

Затова, най главната молитва се извършва по време на уроците и всичко е организирано около обучението: групата, книгите, цялото време на урока и подготовката към него, намерението, с което си дошъл. Всичко е за да се разкрият в нас чувствените канали.

По начина, по който ние отначало се раждаме и започваме да усещаме този свят и чак след това се учим да разбираме какво чувстваме – също така влизаме и в духовния свят, отначало го усещаме, а после се учим да разбираме своите усещания. Духовния съсъд е желанието. Затова трябва да се работи над важността на целта, която се достига чрез съединение между нас.

Трябва да създадем наше общо кли, всички заедно да привлечем към него обкръжаващата ни светлина, насочена към общите ни намерения, обединени и включени едно в друго, към тази „обществена молитва”, към общата молба за обединение, като един човек с едно сърце, за да се придобие общата сила на отдаването, която ще ни свърже и ще се възцари между нас като взаимно поръчителство, от което ние желаем да отдаваме на Твореца, с общата сила на отдаването, разкриваща се между нас.

Ние искаме да материализираме всичко това, да го разкрием в нас и такова е  желанието ни по време на урока – това е неговата единствена цел.

От урока по статията на Рабаш, 06.03.2011

[37146]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение | Add Comment →