Въпрос: Празникът Пурим символизира противостоенето на двете сили: „Мордехай и Аман”. Тогава защо в този ден е заповядано да се напият така, че да не правят разлика между Аман и Мордехай?

Отговор: Това става вече след анализа, когато използваш всички келим, когато всичко вече ти е пределно ясно. Аман и десетте му синове ти си „обесил на дървото” – с други думи, на клюна на буквата куф (ק). Никакво друго светене не слиза под табур, за да даде сили на скверното (клипот). Няма клипот, ти си разрушил всички егоистични намерения.

По-рано долу е било намерението за получаване – клипа. Тя живее от светенето свише. Над табур се намират буквите-свойства: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת). По-рано краят на тав също се е спускал надолу, но са ѝ „отрязали крака” и сега под табур се спуска само куф. Това означава, сто светлини се спускат надолу, давайки живот на клипа.

Това трябва да бъде направено, тъй като клипа ни помага, тя трябва да съществува, за да ни предоставя възможност за свободен избор – да ни постави между доброто и злото.

Тук, долу се намира Аман и неговото „семейство” – всички присъединили се към него егоистични свойства. Важно е да помним, че става дума именно за намерение за получаване, а не за желания. Тъй като желанието е просто материал.

А по късно от Есод на Зеир Анпин към Нуква идва светенето на Мордехай. То идва вследствие подема на молитва (МАН) от страна на душите на Израел, които се намират долу под властта на Аман. И тогава всички те могат да се повдигнат нагоре с помощта на светлина с името „Пурим” – светлината на Мордехай.

В такъв случай долу ще остане само Аман със своето „семейство”. След това ще се анулира крачето на буквата куф, за да няма светене в клипот, с други думи, Аман обесват на дървото. Тогава клипот във всеки от нас умират, защото те вече не осъзнават, не чувстват възможността да откраднат, да достигнат нещо.

С това завършва всичко. Всички егоистични намерения изчезват поради липса на основа и всичко преминава над парса, в намерение за отдаване, в градивния край на поправянето. Сега всички твои келим са покрити с алтруистични намерения и ти ги напълваш със светлина хохма без каквото и да е ограничение. Тъй като ти си създал големи, съвършени екрани, които те освобождават от необходимостта да правиш разчет.

Целият материал на Аман, намиращ се под властта на егоистичното намерение, е преминал в алтруистично намерение. С други думи, всички желания, които са били долу, са се повдигнали нагоре. Те се подразделят на две групи по 248 и 365 желания и сега дори долните са се оказали горе, тъй като ти си отрязал от тях егоистичните намерения. Долу не остава нищо.

А след като долу не остава нищо, светостта (кдуша) се разпространява от раглин до сиюм, което се нарича до Маслиновата планина.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 20.03.2011

[38609]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →