Когато се подготвям за урока, аз трябва да си представя, че отивам на среща с Твореца, за да се приближа до Него и да навляза в Неговото поле на полезрение. Това е защото аз идвам в групата, мястото, където Творецът се разкрива. Той няма да се разкрие извън групата.

В Писанията за това е написано: „Аз живея сред своя народ”. До степента на величието и силата на групата, тоест количеството и качеството на нейните усилия, аз ще мога да се наслаждавам на светлината, която получавам чрез нея.

Групата е Шхина, Малхут на света на Безкрайността. Групата е моят ковчег, майчината утроба и моя душа в истинския смисъл. Това е защото това е събирането на всички желания, които не ми достигат, за да ги поправя, и да постигна поправяне.

Затова аз трябва да си представя, че Исраел, Тора и Творецът са едно, че аз съм едно цяло, едно кли заедно с групата, като един човек с едно сърце, в което царува взаимно поръчителство. Това кли постига единната светлина.

Дали има една светлина или няколко светлини, зависи от това, колко близко сме свързани ние. Ако сме свързани, тогава светлината ни въздейства и нейната сила се повишава в съответствие с нашето съединение, което също става по-силно. Тогава достигаме поправяне.

В какво се заключва поправянето? То се заключва в самото съединяване. Щом постигнем свързване, светлината идва и ни поправя и напълва.

От урок по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36718]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →