От „Принципи на глобалното възпитание”: Същността на нашето развитие лежи в осъзнаването на злото.

Ние можем да извършваме действие след действие само в зависимост от нашето разкриване на злото, до степента на нашата чувствителност към добро и зло. Всичко зависи от степента, до която нашите свойства ни позволяват да измерим различията между тях.

Моето желание е като измерителен прибор. Неговата стрелка се повдига с едно деление, ако, да допуснем, аз променя вътрешното напрежение или измеря нещо на своята вътрешна везна. Има везни с деление от 50 кг. за коли, а има и точни везни, които измерват до милиграм.

Моите измервания също зависят от чувствителността. Веднага щом почувствам в себе си някаква разлика между двете сили, това предизвиква моята реакция, моя ответ. Чувствам се зле поради тази разлика, недоволен и загрижен съм. Тогава в мен се поражда импулс и ме връща към точката на равновесие, от която произлизаме.

Затова всичко зависи от разкриването на злото, аз трябва отново и отново да усилвам това чувство като натискам „бутона”, който става все повече и повече фино настроен. Подобно на изначалната точка, когато творението е почувствало, че се различава от светлината, докато тези различия се превърнат в тъмнината на техните абсолютни противоположности, по същия начин аз увеличавам чувствителността в себе си, за да постигна поправяне.

От урока на тема „Принципи единното възпитание”, 27.03.2011
[39225]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →