Радостта е признак за правилно развитие

Усещането за тъга и неудовлетвореност идва при нас, за да ни подтикне към правилното изясняване.

Затова, по броя на хората, намиращи се в депресия, вече може да се каже колко са онези, които са готови да слушат – как да стигнат до радостта, в какво е причината за отчаянието, накъде ни води то?

Защо природата ни организира такова развитие, когато стигаме до състояние, при което в нищо не намираме напълване и всичко става безвкусно и безрадостно. Защо не усещаме хармония и удовлетворение от нищо?

Това е специално организирано за онези, които постигат високо развитие, за да могат постепенно да разберат, че именно за сметка на обкръжението, могат да създадат за себе си нови, макар и изкуствени, житейски ценности – живот в отдаване, в съединение. Защото вече сме изпитали и сме се убедили, че целият този живот не ни напълва, когато сме отделени от другите – заради егоистичното получаване.

При такъв живот, когато човек е затворен в себе си и мисли само за себе си – не вижда нищо, освен пустота и отчаяние. В това състояние той няма сили да се развива – а на развития човек му е необходима енергията на напредъка, цел пред него. И ако целта изчезне, не може да намери радост в нищо – в храната, семейството, парите, властта, знанията. За какво му е да живее, ако отпред нищо не свети.

В новото, събуждащо се в него желание, той вече не признава предишните цели. И затова трябва да разбере, че целта вече не може да бъде като предишната – егоистична, когато е търсил начин само как да напълни себе си и всеки път е стигал до опустошение – и така безброй пъти. Сега ще му се наложи да промени насочеността си – на отдаване, на излизане от самия себе си навън, към другите хора.

Но може да го направи само с помощта на обкръжението. Така както по-рано то го е вдъхновявало да се развива заради материалните ценности, сега нека му внуши духовните ценности, излизащи от рамките на тялото – в отдаването на ближния.

И ако почувства каква радост му носи това, ще може да се развива по-нататък. Всичко зависи от обкръжението.

Затова радостта се превръща в показател за действието отдаване, ако това е отдаване на групата. А унинието ни е дадено специално, за да нямаме избор и да ни се наложи да решим: от какво мога да се зарадвам? Тогава ще вляза в групата, ще поискам да приема от тях новите ценности, за да може ценността на отдаването да бъде над тази на получаването и ще започна да се развивам „от себе си – навън”.

Защото, без радост няма живот! Радостта е признак за правилно развитие.

От урок по статия на Рабаш, 18.03.2011

[38418]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: