Полезни прегради

каббалист Михаэль ЛайтманПо пътя ни се разкриват различни неизправности. Така и трябва да бъде. Но съвсем друга работа е, когато имам възможност да ги приема с разбиране, благодарение на подготовката и поддръжката на обкръжението. Тогава в неизправността аз виждам нещо като упражнение. А упражнението – това вече съвсем не е беда.

Сблъсквайки се с проблема, аз не се хващам за главата от безсилие и неразбиране. Напротив аз знам, че този проблем са ми го дали, за да го преодолея и да получа възнаграждение. Той не ме обръща с краката, не запречва пътя към доброто.

Цялата работа е в подготовката, която ми позволява във всичко да видя шанс за предвижване, а не град от напаст, от който ти се иска да избягаш в небитието или дори да се разделиш с живота. Курса към целта решава всичко. Ако се намирам в грижовно обкръжение, то ми „промива мозъка” и ми обяснява, че всички недостатъци се разкриват като упражнение за човека, желаещ да расте. И тогава ги използвам, за да напредвам. Нещо повече, аз се радвам на разкриващите се недостатъци.

И обратно, без съответното възпитание, без поддръжката и помощта на обкръжението аз не мога да поправя и да превърна всеки недостатък в трамплин за скок напред. Вместо това, аз през цялото време съм потопен в зло.

Тук пред човечеството стои свободата на избора: как да приема всичко, което се разкрива по пътя?

Защото, ако аз по-отрано разпозная проблема, ако подготвям за себе си обкръжение и искам да напредвам, тогава недостатъците се проявяват меко. Аз вече ги разбирам, готов съм за тях и ги приемам като признак на придвижване.

Въпрос: За какви недостатъци става дума? За осъзнаване на злото в себе си или за цунами и други природни катаклизми?

Отговор: Ако си се подготвил, на теб цунами вече не ти е нужно. Тогава недостатъците няма да бъдат за тебе бедствия, а призиви, не неразрешими проблеми, а задачи. Точно като за укротеното дете не се налагат строги мерки, а вместо това му даваме да събере конструктор или пъзел и т.н. От наша страна то не получава тежък живот, а упражнения, които му харесват. Нека те го изпотят, но за сметка на това ще му доставят удоволствие.

Така и на духовния път всичко зависи от началното желание, от подготовката, от това, как приемаме текущите етапи. Подготвеният човек вижда, че Природата си играе с него, за да го развие. Именно в това е смисъла на думите: „Творецът играе с китовете”. Ние се включваме с Него в завладяваща игра, в диалог и тогава Го побеждаваме. Казано е: „Победиха Ме синовете Мои”. Сега човек сам стимулира своето развитие, от воден, става водещ.

Ето защо ни е толкова необходимо да построим правилно обкръжение – „духовен инкубатор”, „оранжерия”, в която ще работим правилно с недостатъците.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 24.03.2011

[39000]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: