Не вярвай на сладките обещания на Аман

При разпространяването на светлината отгоре надолу: Кетер, Хохма, Бина – сякаш е трябвало да стане спиране, защото Бина – това е вече свойството отдаване, което не се нуждае от нищо за себе си: накъде повече да се развива?

И тук, Бина усеща желанието на Твореца, заложено в Кетер – желанието за сливане. И тогава, тя се разделя на ГА”Р и ЗА”Т, който чувства връзката с Кетер и затова развива в себе си получаването, за да отдава на долните. В противен случай, нямаше да има по-нататъшно развитие.

Точно по същия начин, когато се издигаме нагоре и стигаме до Бина, първо придобиваме Г”Е, свойството отдаване заради отдаването, „хафец-хесед”, което се нарича Мордехай. И тук трябва да решим, как да използваме своето желание за наслаждение – това за нас е ЗА”Т де-Бина, свързана с нашата Малхут на отразената светлина, най-висшата сфира, която достига Кетер на пряката светлина.

 

Това е точката, в която трябва да се вземе решение. В това е разликата при използване  желанията на Аман – егистично или заради отдаване. Ако започнем да отдаваме егоистично, тогава се връщаме обратно долу. А ако изберем отдаването, то използваме желанията на Аман с намерение Мордехай, т.е. получаваме заради отдаването.

Именно това е „съдбоносната точка” Пурима. „Пур” означава „жребий, съдба”, при който се решава какво да правим по-нататък?

Тоест трябва да решим: в каква посока да тръгнем – но това, все още не е възможно да разберем. Ние не виждаме отвън, отстрани всички останали свои свойства, освен Мордехай. Не виждаме, че във всички други посоки, освен неговата, ни очаква пълна тъмнина. Това е истинската точка на избор за човека, която е много фина. Защото, как да разбера, че отдаването заради себе си не е влязло в програмата на Твореца?

Затова ни се налага да стигнем до самия край, докато не видим, че Аман погребва цялото отдаване, което сме постигнали. В противен случай, няма да почувстваме, че това свойство изчезва. Трябва да почувстваме, че ако дадем властта на Аман, от нашето отдаване няма да остане нищо!

В нас и сега се случва същото. Понякога много силно се объркваме и мислим, че за сметка на някакви действия можем да стигнем до целта – докато не почувстваме, че това напълно ни изолира от нашата основа, от отдаването и освен егоизъм, тук нищо не остава – цялото ни отдаване е също заради себе си. И само ако проверим до самия край, ще можем да решим, че сме задължени на унищожим този Аман, да се измъкнем изпод неговата власт.

В началото ни се е струвало, че това е нещо полезно за напредването ни към целта – а сега разкриваш, че всичко е абсолютно обратно и може да погребе целия ти напредък, целта, целия ти път. Но това се разкрива едва в самия край, когато вървиш и вървиш заедно с егоиста – с Аман и той по малко откъсва от теб мънички порции и заграбва за себе си всичко, което имаш. Докато не останеш без нищо и не видиш, че избор няма – трябва да избягаш от властта му.

Такива изпитания все още ни предстоят по този път, когато Аман може да се въплъти в някакви реални хора или просто в идеи…

От урока по статия от книгата „Шамати”, 20.03.2011

[38646]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: