Не борба, а съзидание

каббалист Михаэль ЛайтманНие сме привикнали със своята реалност. Но по същество, тази реалност е небалансирана. От началото на образуването на Вселената до днес, развитието е резултат от борбата на две винаги противоположни една на друга сили.

Те се проявяват по различен начин: положителен и отрицателен заряд, привличане и отблъскване, топло и студено… Природата се развива именно посредством тази борба.

Възниква въпросът: защо природата е устроена по такъв начин? Каква е ползата от прогреса, основан на борбата на две сили? Защо светът се намира в дисбаланс, с други думи – в развитие?

Съвсем не е случайно, че всичко се случва именно така – поредица от нови форми, от неживото ниво до човека. Борбата на двете сили всеки път пораждат все по-висши, прогресивни, напреднали, развити стадии.

Това развитие за доброто на творението ли е? Камъкът разбира се, не страда така, както растението, а на човешко ниво страданията са максимални. Като най-възприемчив, човекът страда за всички. Но от друга страна, в него е най-силно развито усещането за живот. В крайна сметка ние виждаме, че не трябва да прекъсваме това развитие, доколкото то е определено от самата природа.

И така, развитието е постоянен резултат от борбата на две сили. Те не се унищожават една с друга, а противоборстват, пораждайки като резултат трета форма, по-прогресивна и включваща ги в себе си. Това, което ни се струва като раздор и разрушение, всъщност е съзидание. Като не разбираме процеса, ние виждаме в него борба на две непримирими противоположности.

Но в действителност тези сили влизат в контакт, за да се включат една в друга и да породят нещо по-висше от самите себе си. Това, което ни се струва като борба, по същество е не нещо друго, а обединение.

Това обединение поражда нова форма, водещо към определена цел. Всичко в природата съществува според причинно – следствения принцип и се подчинява на общия процес, пораждащ все по–прогресивни, развити стадии.

Така че каква е ползата, какво е предимството на по-развитите форми пред предшестващите, по-малко развитите?

Както вече говорихме, ползата тук е в осъзнаването на злото. По-развитото съзнание усеща повече зло в себе си и в обкръжението, благодарение на което е способно да проникне на по-дълбоко ниво на природата, изграждайки връзка със силите, действащи вътре в нея.

Това осъзнаване на злото води творението към равновесие с природата. Усещайки себе си между двете противоположни сили, то намира точката на равновесие, започва да изгражда себе си от тези две сили и по този начин се развива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание“, 28.03.2011

[39394]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: