На прага на непредсказуемо откритие

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: По време на урока по книгата „Зоар”, милиони зрители гледат в непознати букви, чуват странни думи и очакват нещо, което не могат да определят. Това ли наричате научен подход?

Отговор: Първо, обикновеният човек живее съгласно своите инстинкти и разбира всичко от природата. Така той е бил научен в дома на своите родители.

Второ, човек, който изучава науките от този свят, знае как да се отнася към природата, изхождайки от научното познание, което е придобил. Това е инженерският подход. Например, един механик, електрик или специалист, получил образование в друга област, може да работи с главата или ръцете, разполага със средства за тази работа и така се формира неговото отношение към природата.

На него не му е позволено да работи с нещо непознато – едва след като са проверени неговите знания и опит, тогава той е назначен на работа по специалността. Да предположим, че човек е учил за механик и сега може да поправя двигатели или по-сложни уреди. Той използва придобитите знания в своята работа и е малко или много наясно с какво си има дело.

Трето, учен е този, който открива нещо непознато, явление, което не е могло да бъде предсказано по-рано. Понякога в него могат да възникнат предчувствия, догадки и предпоставки, но без каквито и да било ясни вътрешни определения. Именно това наричаме разкритие на ново явление в природата.

Тук възниква въпросът: как мога да разкрия нови явления? Аз трябва да се настроя към тях, но какво означава „към тях”, ако те са нови? Трябва ли да очаквам някакви резултати, разкрития и събития, които могат да се случат, или не?

Затова науката има две части. Има теоретична част, в която се правят хипотези, които се проверяват в хода на изследването. Така се разкрива ново явление. Това е значителна част от науката, която е изградена на проверката на идеите, върху които учените са възложили предполагаеми разкрития. Без това е невъзможно да се придвижим.

Но има и учени, които търсят в пълна тъмнина. Те нямат предварителни теории, хипотези и идеи за възможни открития. Кабала е наука и ние я използваме във всички по-горе споменати форми: като обикновени хора, като специалисти, които я изучават, и като учени, които могат по някакъв начин да си представят възможното явление.

Но тук лежи проблемът: във всички наши занятия, започвайки с обикновените хора в нашия свят и до най-големите учени, незнаещи накъде са се отправили и какво ще разкрият в природата – на всички тези нива в науката кабала има непредсказуема част, за която не знаете нищо.

Какво е неизвестно? Ти не знаеш кое свойство, кое явление всъщност ще разкриеш, защото ти нямаш това свойство. Ти дори не можеш да си го представиш.

В крайна сметка, ти ще го разкриеш в кли (съсъда) на приемане, който си изградил, а явлението се явява самият съсъд. Ти не можеш да предусетиш какво точно ще се разкрие в теб, след като все още никога не си го усещал, не притежаваш никакви предчувствия и даже намеци. Това е ново кли. Впечатлението, усещането са съвършено нови.

Така ние се предвижваме в мъдростта кабала. Дори и най-малкото и просто нещо няма как да го узнаем предварително. Затова нашият подход, когато четем книгата „Зоар”, е правилен. Аз очаквам светлината, възвръщаща към източника, да дойде и да поправи моите желания. Например, аз не мога да видя нищо без своите очила. Има нещо пред мен, но аз се нуждая от инструмент, за да го видя. Аз си слагам очилата и виждам нещо ново.

Затова, докато четем книгата „Зоар” и гледаме в „мъртви” букви и в текст, който няма никакъв смисъл за нас, ние трябва да подходим към него като учени от най-висока степен, които са се събрали да разкрият за себе си нещо непредсказуемо.

От урока по книгата „Зоар”, 15.03.2011
[38146]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed