Мисълта за свободата – лъжа на лъжите

От материали за принципите на възпитанието: „Дори когато навлезем в зрелия, самостоятелен живот, начинът, по който възприемаме света, е завършен продукт, изграден от три компонента: от нашия „материал“, т.е. от вродените ни свойства и наклонности, и от факторите, формиращи този материал – от полученото възпитание и въздействието на обкръжението. Но никой от нас няма свобода на волята – нито при вземането на решения, нито при оценяването на нещата в живота.”

Въпросът тук е, доколко осъзнаваме това. Чувстваме ли, че сме затворени в мрежа от сили? Не сме свободни нито в мислите, нито в намеренията си. Нямаме никаква свобода дори в разбирането на този факт. Отсъствието на свобода на волята също разкриваме от безизходица.

Това не е лошо или добро, защото става дума за природата. Но какво можем да открием над него?

На първо място защо са ни дали възможност да осъзнаем, че не сме свободни? Очевидно, за да поискаме да се измъкнем от това състояние. Вероятно имаме такава възможност.

Тук е важно, до каква степен човек е чувствителен към свободата, доколко разбира, че го управляват всевъзможни пориви, в каква степен желае да се освободи от тях и да придобие някаква нова сила, обективно да погледне на себе си отвън и да се издигне над своята природа. И все пак, към какво да се издигне? Към друга природа, която отново ще властва над него?

Този въпрос не е за всички. Малко хора в света си го задават, интересуват се и са възприемчиви към него. По този критерий, можем да направим абсолютно ясно разграничение между „човека” и „животното”.

 „Животно” не е упрек, а ниво на развитие – човекът живее така, както му диктува обществото, което на свой ред също не е свободно. Детската възпитателка, учителите, родителите, СМИ, които формират моето мнение, също нямат свобода на волята. Всички системи – и вътрешните, и външните – не действат сами, а биват задействани. Затова не си струва да говорим за тях.

Ако търся собствената си мисия, извисяваща се над това принудително течение, е безполезно да търся смисъл в неговите завои и водовъртежи. Те нямат значение – няма да намеря в него нищо друго, освен силите на природата, които управляват цялото човечество и мирозданието, включително всички негови части в продължение на целия исторически процес. Никой не притежава свобода на волята.

Жалко е да губим време за изучаване на онова, което не носи никаква полза. Така че, като цяло, науката кабала се отнася до нашия свят. Това не е презрение. Действително ни се струва, че привеждаме в действие някакви сили и закони, че насаждаме правила на поведение, за да бъде животът по-комфортен. Вярваме, че въвеждането на нови закони и създаването на нови машини ще направи света по-добър.

И го правим без да чувстваме, че ни управляват. Защото самото желание да бъдем свободни и някакси да подобрим своя живот не е свобода на волята, а вътрешни пориви, които предизвикват в нас процес, осъществяващ се свише.

И ето че всичко е лъжа на лъжите. Дори констатирайки, че не сме свободни, ние сме принудени да извършим определени действия, струващи ни се свободни, но не явяващи се такива.

От урока на тема „Принципи на единното възпитание”, 17.03.2011

[38361]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: