Какво можем да дадем на Твореца?
Отначало ние се развиваме за сметка на това, че попиваме желанията на всички останали – завиждайки на тяхното вдъхновение, на техните усилия и работа.
Но постепенно, под влияние на съвместното учене, нашите желания започват да се променят, и ние започваме да чувстваме, че съединяването, грижата за другите и проникването в техните желания – това е съвсем особено състояние.
Такива промени прави в нас светлината, ние сами не сме способни да се изменим. И на нас ни се струва, сякаш правим едно и също, преминаваме все същите състояния, и ден след ден, сякаш нищо не се променя! Но желанията се развиват по четирите стадия, и намирайки се под влияние на светлината, те започват да се променят! Работата е в това, че вътре в светлината е заложена крайната цел, състоянието, вече съществуващо в замисъла на творението.
Затова светлината, която идва от най-първия, коренен стадий и оттук въздейства на нашето желание, пробужда в него всички тези изменения, които вече са заложени вътре в желанието, създадено от тази светлина. И затова, не е нужно да се отчайваме! Трябва само да помним за това.
А след това, придобивайки опит, всеки започва да чувства, че се намира в поле на постоянно въздействие, и даже, когато ни се струва, че сякаш нищо не се променя, то в крайна сметка предизвиква в нас някакви процеси и изменения на нашите желания по четирите стадия на АВАЯ.
Затова, отначало ние идваме в кабалистичната група като потребители, желаейки да я използваме за своите егоистични цели – да вземаме решения, да властваме, да удовлетворяваме амбициите си. И трябва да използваме този етап за развитие и да дадем на хората да напредват до определена граница, докато това не вреди на обществото. Защото ние започваме егоистически, а от егоизма („ло лишма”) стигаме до отдаването („лишма”).
А след това човек преминава на следващия етап и започва да разбира, че особената ценност е заключена в самото съединяване, и това е много повече от просто използване на останалите. Защото, ако той мисли за благото на другите – това ще го придвижи много по-близо до Твореца. Така работи в нас светлината, предизвиквайки в нас такива изменения.
И в крайна сметка човек започва да работи с обществото само за това, да достави удоволствие на Твореца. Защото това е единствената ни възможност да извършим някакво действие за отдаване. Нямаме какво да дадем на Твореца, но ние можем да се възползваме от Неговата любов към творенията и да отдаваме на тях, реализирайки Неговата любов.
Ако човек моли милост, тоест за отдаване, и желае сам да отдава на другите – с това той дава на Твореца възможността, да отдава на тях.
От урок по статия на Рабаш, 03.03.2011
[36934]
Дискусия | Share Feedback | Ask a question
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.