Защо веднага не казахте, че трябва да се обединим?

каббалист Михаэль ЛайтманОт една страна, Природата се отнася към мен с любов. Макар да не мога да го различа на пръв поглед и все пак, прониквайки малко по-дълбоко, мога да видя нейното истинско отношение. Хората, близки до Природата, чувстват, че цялата тя е добро.

И едновременно с това, външно тя е много строга, подобно на любящия, но взискателен баща, който добросъвестно води детето през етапите на развитие. Именно по този начин, трябва да разглеждаме ставащото. Иначе няма да разберем доброто и злото, и само ще се объркваме.

Ако искам да усетя Природата като такава, тогава трябва да се дистанцирам от външното и да се потопя вътре. Именно от нейното външно отношение, струващо ми се отрицателно, трябва да започна да се развивам, базирайки се на осъзнаването на злото. Защото в крайна сметка, Природата ми демонстрира моя собствен негатив. Поправяйки го, ще се спусна надълбоко и ще почувствам нейната любов.

Всички външни отрицателни проявления имат за цел да покажат, какво трябва да поправя, за да постигна любовта. Точно така, родителите възпитават детето: бащата гледа със строг вид, майката нервничи. Колко е трудно да видим тяхната любов. Ето, към това различие съм длъжен да бъда много внимателен, развивайки в себе си чувството за осъзнаване на злото.

Възможно е да не забелязвам негатива. Родтелите само правят намек, а аз не разбирам, какво искат от мен или изобщо не чувствам, какво им трябва от мен. Вместо това, продължавам своите увъртания. Тогава, те говорят направо, но аз, както преди – не ги слушам. В резултат, след всички уговорки и предупреждения, започват бедите и тогава, много добре ги разбирам: „Защо веднага не казахте!?”

Това е проблемът на всички нас и на всеки поотделно – недостиг на усещане. Ако сега можех да почувствам, какво не ми достига, за да видя любовта от страна на Природата, то веднага бих поправил себе си. Затова, трябва да се грижим само за едно – за възприемчивостта към осъзнаването на злото между нас и на любовта, идваща от Твореца.

Има достатъчно примери – отвори очи и ще ги видиш. Какво ни пречи? Работата е в това, че светът не ни дава базово отношение към доброто. Необходимо ми е общество, обкръжение, в което да разкривам доброто и да го съизмервам със собственото си зло.

Осъзнаването на злото започва от момента, в който човек чувства, че е по-лош от околните. Всички те, в неговите очи са взаимно свързани и обединени в любовта си един към друг, а той не може да се присъедини към тях, не може да усети себе си в това единение. Този разрив е именно злото, което човек трябва да разкрие и поправи.

Като осъзнава злото и се опитва да пристъпи към неговото поправяне, човек открива, че не може да намери в себе си нищо, за което да се закачи, няма никакъв подстъп. Ясно вижда, че другарите му са обединени, а той е отделен от тях и не намира никаква възможност да се присъедини – никаква „вратичка” в тяхното единство. За това му е необходима светлината, връщаща към Източника. Ще го спаси само помощта на Твореца.

Ето тук се намираме – накрая и се докосваме до единството на Израел, Тора и Твореца.

От урок на тема „Принципи на единното възпитание”, 27.03.2011

[39216]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: