Сегашният застой в материалното развитие на човечеството е задължителен. Виждаме, че той е предизвикан не само от вътрешните причини, заложени в човека, но и от самата природа отвън.

Именно природата ни заставя да прекъснем гонитбата. Това вече е очевидно и работата не е в нейните защитници, призоваващи да се откажем от използването на нефта и въглищата.

Вчера разговарях с известния руски икономист Михаил Хазин. По негови думи днес вече е ясно, че ни е нужен нов подход в развитието на държавата и на целия свят. Но реална замяна няма, а има само море от въпроси за това какво ще стане с промишлеността, а главното, с правителството.

Тъй като правителството държи властта благодарение на това, че постоянно обещават на хората по-добър живот. Веднага щом тези обещания станат в очите на хората неизпълними – започват революциите. Дори там, където изобщо не са чували за тези обещания. И тогава на правителството му се налага да облекчи народа и буквално да раздава пари, само и само да не последват съдбата на вече свалените режими.

Днес правителствата не могат да обещаят, че утре ще бъде по-добре. На тях елементарно не им достигат ресурси, както природни, така и човешки. Губи се възможността за власт над масите. Развитието достига до такъв стадий, когато правителството разбира, че то никому не е нужно. А интернет прави тази ситуация още по-прозрачна.

Властите, казва Хазин, търсят нова форма за правителствена изява, нова форма на връзка с народа. Проблемът не е в това, че никой не иска да се измени, а в това, че не знаят как, в каква насока. Ясно е само, че старите механизми не работят.

Нещата стигат до елементарна глупост: коалицията бомбардира Ливан, обяснявайки това с такива причини, които по-рано са отминавали леко, с махане на ръката. Властимащите не знаят какво да правят. В никой няма ясна линия, всичко се разпада и не се поддава на контрол.

Това е и признак за застой в материалното развитие.

На „животинско” ниво ние искаме както и по рано нормален, обезпечен живот за себе си и за децата и внуците си. Но на по-висшата степен цари безпомощност и отчаяние.

От урока на тема “ Принципи на единното възпитание“, 22.03.2011

[38825]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →