Да следваш мнозинството

Баал а-Сулам, статията „Свобода на волята„: „В обществото действа законът за подчинение на малцинството пред мнозинството. Само че, на какво основание мнозинството е присвоило правото да потъпква свободата на личността и да я лишава от най-скъпото в живота – свободата? На пръв поглед, тук няма нищо, освен принуждение със сила?“

Ние виждаме това навсякъде. От древни времена и до ден днешен, всяко социално устройство около човека представлява, по същество, система за подтисничество. Аз, може и да не искам да се подчинявам, но не мога. Обществото определя законите и ми обяснява, как трябва да се държа. Казват ми:“Ако излезеш извън рамките на позволеното, ще бъдеш осъден и наказан. При което наказанието ще бъде такова, че да почувстваш, колко е лошо да нарушаваш нашите закони“. По такъв начин, обществото просто прави с мен каквото поиска.

Правилно ли е това, от гледна точка на природата, в ракурса на духовното развитие? Защото околните ме ограничават и правят от мен, каквото поискат!

Да не говорим, че съм се родил не по собствено желание и не съм избирал родителите си, средата и възпитанието. Аз съм получавал всичко от обкръжението – да кажем, до 20-годишна възраст. Изпращали са ме на училище и в различни кръжоци, вразумявали са ме по различни начини, възпитавали са ме, привиквали са ме към едни или други навици, показвали са ми определени филми, оставяли са ме под въздействието на средствата за масова информация.

И след това няма къде да се дяна. Накратко, всичко наоколо е здраво хванато, и аз не правя нищо самостоятелно. Винаги се ръководя от чужди вкусове и ценности. Следователно, аз изобщо не съм свободен.

И при това, ми поставят точни граници: „Ако не искаш този вестник – купи друг. Ако не искаш футбол – превключи на екшън. Дотук може, но не по-нататък. Ако не си като нас – ще пострадаш от санкции“. И така е във всички общества в продължение на цялата история на човечеството. Правилно ли е това? И може ли то да се нарече свобода на личността?

Такива въпроси обикновено се прикриват с доводи за благополучие на обществото и грижа за общото благо. „Как можеш да тръгнеш против всички? Те са много, а ти си сам. Така че – кой е по-важен? Разбира се, масата от такива хора като теб. Техните интереси са на първо място“.

Но за човека всичко това не са доказателства.

А сега се издигаме нагоре: ако Творецът е добър и твори добро, ако Той е съвършен – задължава ли ме това да се подчинявам на обществото? Та какво представлява то – особено ако мислим в днешните глобални мащаби? Що за възпитание? Що за култура? Що за ценности? Нима съм длъжен да се намирам сред тези хора, да се подхранвам от тях и да им се подчинявам? Нима така действа общият закон? Напълно непонятно.

Защо Баал а-Сулам пише за закона за следване на мнозинството? Защо аз съм задължен да правя всичко за благото на другите? Кой представлява това мнозинство? Кой говори от негово име? Ако има хиляди хора крещят по улиците – това мнозинство ли е или управляеми маси?

Но главното даже не е в това. Нима висшето управление, добрият и творящ добро Творец посредством масите желае да ме доведе до съвършенство, да ме издигне в духовния свят? По какъв начин, включвайки се в мнозинството, аз излизам в духовното?

Отговорът виж в поста: “Да се следва личността“.

От урока по статията „Свобода на волята“, 11.03.2011

[37818]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: