Въпрос: В един момент, развитието на световете сякаш се разклонява в две посоки: след разбиването на келим, от тях се ражда света Ацилут според условията на Второто съкращение (Цимцум Бет), но парцуфим на света Адам Кадмон, продължават да излизат един след друг над табура на Галгалта – според условието на Първото съкращение (Цимцум Алеф). Не мога да разбера, как тези процеси се синхронизират един с друг?

Отговор: След Галгалта, А”Б, СА”Г (Кетер, Хохма, Бина), над табура на Галгалта са длъжни да излязат парцуфим З”А и Малхут (М”А и БО”Н). Трябва да се родят всичките 5 парцуфим, стъпалото задължително трябва да бъде пълно. Защото има екран и решимот, и те са длъжни да се реализират. Ако има желание, светлина и екран между тях – невъзможно е да се спре на половината път.

А ако се вълнуваш как е синхронизирано това – всичко става едновременно, и едното не пречи на другото. Представи си, че сега въздухът е пронизван от милиони радиовълни във всички диапазони – за радио, телевизия, интернет, мобилни телефони. Нима те си пречат една на друга?

Всяка страна води регистрация на всички радиосигнали – има огромен, много чувствителен локатор, който улавя всички диапазони на вълните едновременно и записва целия този радио шум. А ако след това поискат да разберат какво си говорил по телефона на определена дата, в определен час, тогава могат да вземат този запис, на който са регистрирани милионите диапазони на вълните и да поставят филтър, за да извлекат само твоя глас. Нито един диапазон не пречи на другия.

По същия начин, парцуфим на света Адам Кадмон не пречат на света Ацилут да се роди, и когато Баал а-Сулам разказва за това в ТЕС, той не уточнява, че паралелно се извършват още милиарди други действия. Но всичко това се съединява заедно. В духовния свят изобщо няма време. Той е устроен като аналогова система, където всичко се случва едновременно – не е разделено от понятието време. Не е нужно да се чака, докато се развие едно стъпало и след това друго – всички тези състояния излизат мигновено и системата съществува в този определен вид.

Системата, работеща за отдаване няма никакви ограничения. Защото единственият разчет, който е необходимо да направиш, е на самия себе си – на своето вътрешно противодействие. Не е нужно да отчиташ външните фактори – отвън няма никакви ограничения: искаш да отдаваш – отдавай на цялата тази система! Затова не си с нищо ограничен, на никого не пречиш и никой не пречи на теб – ти правиш разчет само със своята природа.

Затова духовната система работи над времето и няма никакви ограничения в „пропускателната способност”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 27.12.2010

[34187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →