Въпрос: Разказват, че когато Раби Шимон със своите ученици създавали книгата Зоар, те са стоели в пещера, Раби Шимон е говорел, Раби Аба записвал, синът на Раби Шимон, Раби Елазар го слушал „уста в уста”, а всички останали слушали чрез сърцето си. Какво означават тези различни нива на връзка?

Отговор: Освен външният език на който могат да си общуват кабалистите – „езикът на клоните”, има и вътрешна връзка, която се нарича „ми-пе ле-озен” (от уста в уши) на степента Бина, когато учителят и ученикът са слети в малко състояние, и „ми-пе ле-пе” (от уста в уста) на степента Кетер, в голямо състояние. За такава връзка вече не е нужен език, те се разбират без думи, чрез вътрешно сливане, съединение.

Т.е. ние може да се разбираме един друг:

след дълги разговори,

или с половин дума,

или започваме да се разбираме без думи,

или толкова се сливаме в едно цяло, че даже не е възможно да се каже, че ти ме разбираш, а аз теб, защото ние не сме разделени и не е необходимо нищо да си предаваме един на друг.

Такива нива на духовна връзка съществуват.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 14.02.2011

[35328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик | Add Comment →