Централната точка на свободата на творението

Най-важно е да намерим къде, сред всички наши свойства, сред всичко, случващо се с нас в мислите и действията, има някаква свобода сами да помислим или поискаме нещо. Тоест дадено ли ни е някакво, макар и малко, пространство за свободна мисъл, желание и действие?

Защото, с всеки изминал ден, все по-нагледно разкриваме доколко всичко зависи от гените, хормоните, информацията, вече заложена вътре в човека. И ако преди сто години сме мислили, че човекът е свободен в своя живот и всичко зависи от него, то днес разбираме, че неговото поведение се определя от това при какви родители се е родил, какви наследствени свойства е получил.

Той не е избирал времето, в което да се роди, нито в какво семейство, с какви качества, какво възпитание ще получи. Още от детството са му внушавали определено отношение към живота и към самия себе си – през първите 15 години, напълно са го формирали като личност.

Човек излиза в живота без да има нищо от самия себе си – той притежава само полученото по рождение, от възпитанието, както и онова, което е получил след това от обкръжението, в което попада, достигайки двайсет години и превръщайки се във възрастен. Обкръжението ще определя цялото му поведение и вземаните от него решения, и иска или не, ще му се наложи да следва същата ценностна система, която е приета в обществото.

Дори ако пожелае да тръгне срещу обществото, пак ще зависи напълно от него – защото всичко, което го касае бива определяно от обкръжението, и в самия него няма нищо самостоятелно. Откъде могат да се появят в него някакви свободни мисли или желания – от някаква далечна звезда?

При всички случаи те нямаше да бъдат свободни. Свободно би могло да бъде само едно действие – създаването на творението „от нищото” (еш ми-аин). Само Творецът е способен на такова свободно действие, за да създаде нещо, което няма никаква предистория, което е абсолютно ново.

А ако в сегашното ми състояние се включват всевъзможни предварителни условия и сили, които са го породили, тогава всичко, което се получава от тях е вече очевиден резултат, спрямо който нямам никаква свобода. Аз живея по зададена програма, която преминава през мен, не оставяйки ми никакъв избор – действам като машина или марионетка, която управляват чрез връвчици и дърпат на всички страни.

Ние сме следствие от всички тези чужди, вътрешни, външни въздействия и различни сили, които се съединяват в нас и ни управляват. Дори ако ни се струва, че човекът може да направи нещо сам – това също не е свободно действие, а онова, което тези сили са му позволили.

Но все пак, съществува възможност да бъде намерена свободата на волята. Ако човекът се развива с помощта на науката кабала, привлича към себе си допълнителна сила, противоположна на днешната му природа. И тогава, между тези две, противостоящи една на друга сили, той намира точката на своя свободен избор.

От едната страна стои силата на неговата природа и на целия този свят, с всичко, което е в него, от другата страна е силата на светлината, дошла свише. А между тях, по средата, в него има неутрална точка, където може да каже своята дума. Може да постигне състояние, в което тези две сили ще се уравновесят – и тогава ще получи свобода на избора.

От урока по статията „Свобода на волята“, 18.02.2011

[35704]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: